Астрономи са открили разбитите останки от мъртва планета, обикаляща около мъртво слънце в далечна, запустяла слънчева система.
Разкъсаното ядро на мъртвата планета се състои от тежък метал и обикаля с главоломна скорост през мръсна космическа среда, пълна с други парчета от мъртви планети. Един ден, казват астрономите, нашата слънчева система вероятно ще изглежда по същия начин.
Това мрачно заключение, което е описано в списание Science, идва от наблюдението на мъртвата планета, която обикаля около звезда бяло джудже от слънчева система намираща се на около 410 милиона светлинни години от Земята.
Тук картината е подобна като при всички бели джуджета: те се образуват след като звездите като нашето Слънце свършат горивото и първо се издуват като балон навън в огнени катаклизми, а след това се свиват в мъртви кристални люспи с висока плътност.
Звездата, която е привлякла вниманието на екипа е изключително плътна. Според изследователите, това бяло джудже опакова около 70 процента от масата на нашето слънце в една малка сфера, не по-голяма от Земята, което му дава опустошително гравитационно привличане.
„Гравитацията на бялото джудже е около 100 000 пъти по-голяма от тази на Земята. Един типичен астероид ще бъде разкъсан от гравитационни сили, ако премине твърде близо,“ казва в изявление водещият автор Кристофър Мансер, физик от Университета Уоруик в Ковънтри , Англия.
Мансър и колегите му откриват, че около периметъра на бялото джудже се върти ореол от пулверизирани, раздробени скали. Спектроскопският анализ на светлината, излъчвана от звездата и нейният ореол показва, че дискът е пълен с тежки елементи, като желязо, магнезий и кислород – ключови съставки за създаването на скалисти планети, като Земята.
Това дава на изследователите някои улики за наличието на обект, който сякаш се върти по-бързо от останалите. Мистериозният обект се движи толкова бързо, че завършва пълна орбита около мъртвата си звезда веднъж на всеки 2 часа, пишат изследователите, оставяйки опашка от газ, като от комета.
За да обикаля толкова бързо, обектът очевидно трябва да бъде много близо до бялото джудже – по-близо, отколкото изглежда възможно, предвид силното гравитационно привличане на мъртвата звезда. За да стане така, обектът „трябва да е с много висока плътност или вероятно да има вътрешна сила, която да го държи като едно цяло“, казва съавторът на изследването, Борис Генсике, професор по физика в Университета Уоруик.
Екипът заключава, че за да задържи целостта си толкова дълбоко в гравитационното поле на бялото джудже, мистериозният обект трябва да се състои главно от тежки метали, като желязо и никел. Най-вероятно това е здравото ядро на една планета, което е оцеляло след катастрофалната смърт на звездата. Първоначалната планета би трябвало да е с размер от поне стотици мили в диаметър, пишат изследователите, но сега е останало само ядро с ширина по-малка от 1 километър.
Това, че всяка част от планетата, колкото и малка да е, може да оцелее толкова близо до бяло джудже, е забележително, пишат изследователите. Научавайки повече за тази прашна, мъртва слънчева система, може дори да донесе някои изненади и прозрения за крайната съдба на нашата Слънчева система.
„Общият консенсус е, че след 5 до 6 милиарда години, нашето Слънце ще се превърне в бяло джудже, около което ще обикалят Марс, Юпитер, Сатурн, другите планети, както и астероиди и комети, – казва Мансер.
Що се отнася до Земята, Слънцето вероятно ще я погълне, докато се издува като червен гигант, изгаряйки последните остатъци от горивото си и унищожавайки скъпоценния дар на живота, който някога е давал. Може би тогава бъдещите извънземни астрономи ще погледнат към гробището на нашата слънчева система и може би, ако видят запазилото се ядро на някога процъфтяващата ни планета, което лети през отломките с невероятна скорост, те също ще си помислят: „Това е метал“.
