Геолозите от университета на щата Мисисипи, университета Браун и Геоложката служба на САЩ (USGS) са открили над 500 метанови гейзера на дъното в северната част на Атлантическия океан, между Северна Каролина и Масачузетс.
По-рано са били определени три от тези отвори, но учените в ново изследване установили, че всъщност има 570 метанови гейзера, просмукващи се недалеч от източното крайбрежие на страната.
Изследването, публикувано в сп. Nature Geoscience, предполага, че от отверстия на дъното на океана може да извират над 90 тона парникови газове на година. Ако съществуват повече такива гейзери, а учените прогнозират, че те може да са около 30 000 по целия свят, те може да представляват неизвестен досега източник на екологично вредни емисии на въглероден диоксид.
Веригите от мехурчета са установени при хидроакустично сканиране на морското дъно, направено в периода от септември 2011 до август 2013 година по време на океанографски експедиции. Авторите са заявили, че са анализирали данни, обхващащи 94 000 кв. км дъга от дъното, и са открили 570 гейзера на площ около 950 километра.
Учените съобщават, че още не са събрали образци от мехурчетата, но смятат, че те съдържат метан, тъй като много от тях съществуват в области, които някога са били метанообразуващи водно-заблатени територии, преди да бъдат потопени. Изучаването на тези мехурчета и на водата, която ги заобикаля, ще помогне на експертите да оценят въздействието им.
„Това е първият път, когато виждаме такова ниво на изтичане извън Арктика – съобщават учените. – Метанът се разтваря в океана на дълбочина стотици метри и се окислява до въглероден диоксид. Но е важно да кажем, че нямаме никакви доказателства, че всеки въглерод от тези гейзери попада в атмосферата.“
Изследователите смятат, че много от гейзерите може да са свързани с метан хидрат – разновидност на лед, в който е заключен газ. Този лед е изпуснал своя метан в дънните наноси от незначителното изменение на температурите на океана, обясняват изследователите.
