Десеткилометровият метеорит, който е унищожил динозаврите преди 66 млн. години, е оказал огромно влияние върху горите.
Вечнозелените растения са престанали да бъдат доминиращ вид и постепенно са били изместени от бързоразвиващи се листопадни дървета, които губят листа с настъпване на студовете.
В съвременния свят почти е невъзможно да срещнеш гора, изцяло състояща се от вечнозелени растения. Учените са стигнали до извода, че постапокалиптичните гори са били препълнени с предци на гръцки орехи, палми и измрели родственици на платаните – бързорастящи дървесни видове. А преди катастрофата са доминирали вечнозелените дървета.
Според изследователите от Аризонския университет катаклизмът е унищожил около половината видове растения, съществували по това време.
„Погледнете горите на съвременния свят и няма да видите изобилие от вечнозелени цъфтящи растения – казва водещият автор на изследването Бенджамин Блондър. – Вместо тях доминират растения, които губят листата си в определен период от годината.“
Блондър и колегите му изучили хиляди вкаменелости на листа на растения, открити в южната част на Северна Дакота, които се съхраняват в Денвърския музей на природата и науката. По останките на покритосеменните цъфтящи растения екипът учени успял да възстанови екологичното разнообразие на растенията за период, обхващащ катастрофалното събитие, унищожило повече от половината от видовете по това време.
„Съществува цял спектър разлики между вечнозелените и листопадните видове – разказва Блондър. – Вечнозелените растения имат нужда от повече време за строеж на листа и цикълът на живот при тях е по-дълъг. Листопадните растения умират рано, но те поглъщат повече вода и преработват повече въглерод. Листата на вечнозелените растения са по-дебели, с по-малко жили.“
Глобалната катастрофа е станала заплаха за живота на много видове. Тя е била нещо като копче, след натискането на което бавнорастящите растения са се сменили с бързорастящи видове.
Изводите на научната работа се явяват и доказателство за рязкото спадане на температурите, предизвикано от вдигналия се по време на сблъсъка прах.
В условията на такава ударна зима много растения са се борили за достатъчно количество слънчева светлина и са се стараели да поддържат своя метаболизъм и растеж.
Статията на учените е публикувана в изданието PLOS Biology.
