Откриването на „гост“ извън Слънчевата система, следи от древен живот на Марс и създаването на генетично модифицирани „ужасни вълци“. Това са само част от най-важните научни постижения и открития, които белязаха годината.

Възможни следи от живот на Марс

В началото на септември 2025 г. служители на НАСА публикуваха данни, които предполагат, че през 2024 г. марсоходът Perseverance е открил нещо, което може да са следи от живот на Червената планета.

По това време апаратът е работил на дъното на древна река, недалеч от формацията „Ярък ангел“. Събраната проба някога е представлявала слой тиня.

Именно на такива места учените очакват да намерят следи от живот и този път те забелязват нещо, наподобяващо петна на леопард или вълнички по вода.

Изследователите смятат, че това силно прилича на резултат от жизнената дейност на микроорганизми, които са живели там, когато водата все още е текла през долината и се е захранвала с наличните минерали.

Междузвезден гост: Кометата 3I/ATLAS

Кометата 3I/ATLAS направи своя дебют на 1 юли, когато финансиран от НАСА телескоп в Чили, част от системата за предупреждение при сблъсък на астероиди със Земята (ATLAS), я откри в нощното небе.

Поради високата ѝ скорост от около 210 000–230 000 км/ч – твърде бърза за затворена орбита около Слънцето – астрономите веднага заподозряха, че обектът е пристигнал извън Слънчевата система.

Така 3I/ATLAS се превърна в третия известен междузвезден гост след 1I/’Oumuamua, открит през 2017 г., и кометата 2I/Borisov, намерена през 2019 г.

През последните шест месеца изследователите разкриха вълнуващи подробности за настоящия посетител на Слънчевата система.

Космическият телескоп „Хъбъл“ показа, че твърдото ледено ядро на кометата може да има диаметър между 820 и 1050 метра. Около това ядро се намира светещ облак от газ и прах, или кома, с необичаен химичен състав.

Капковидната кома на кометата съдържа никел, но не и желязо.

Тези два метала обикновено са преплетени, така че данните показват, че никелът може да се е образувал в резултат на някакъв неизвестен химичен процес.

Освен това данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ предполагат, че комата съдържа много въглероден диоксид в сравнение със съдържанието на водна пара.

Необичайният химичен състав на 3I/ATLAS може да даде ключ към разбирането на мястото ѝ на зараждане и неуловимите условия в междузвездното пространство.

Кометата се доближи максимално до Земята на 19 декември, когато беше на около 269 милиона километра, което е почти два пъти разстоянието между нашата планета и Слънцето.

През март 2026 г. 3I/ATLAS ще прелети покрай Юпитер, преди да се сбогува завинаги със Слънчевата система.

Учените дори търсиха признаци на живот на тази необикновена комета. Едни изследователи търсеха признаци за извънземни технологии в междузвездната комета 3I/ATLAS и откриха 9 странни „събития“.

Други изучиха нейното негравитационно ускорение, което помогна за по-точното определяне на размера на обекта.

Генетично модифицирани „ужасни вълци“

Повече от 10 000 години Земята е лишена от ужасния вълк — отдавна изчезнал представител на семейство кучеви, който е ловувал плячка през плейстоцена.

Но през април биотехнологична компания обяви, че е създала първите съвременни ужасни вълци: два мъжки екземпляра на име Ромул и Рем, родени през октомври 2024 г., и женска на име Кхалиси, родена през януари тази година.

Стартъпът, наречен Colossal Biosciences, се стреми да „върне“ изчезнали видове чрез редактиране на ключови гени на близък, жив в наши дни роднина.

В този случай те са секвенирали генома от зъб на ужасен вълк на 13 000 години и череп на 72 000 години, след което са идентифицирали 14 гена, които се различават между изчезналото животно и съвременните кучеви.

Учените са направили 20 промени в ДНК на сивия вълк, за да пресъздадат някои от физическите черти на ужасния вълк: по-големи зъби и по-голям размер на тялото.

Обсерваторията „Вера К. Рубин“

Обсерваторията „Вера К. Рубин“ е новаторски проект, финансиран от САЩ, който ще създаде най-подробната и динамична карта на нощното небе в историята.

Използвайки най-голямата цифрова камера в света, тя ще заснеме цялото небе на забавен каданс, за да разкрие милиарди обекти и да улови бързо променящи се събития като свръхнови и близкоземни астероиди.

Огромният масив от данни ще помогне на учените да разберат по-добре тъмната материя, тъмната енергия и структурата на Вселената, както и да подобрят планетарната защита.

3200-мегапикселовата камера Legacy Survey of Space and Time (LSST) е с размерите на малък автомобил и е два пъти по-тежка. Огромният брой мегапиксели на сензора е еквивалентен на 260 съвременни сензора на мобилни телефони. Камерата е толкова мощна, че може да направи ясна снимка на топка за голф от разстояние 24 км.

Първият търговски модул кацна на Луната

Спускаемият апарат Blue Ghost стана първият търговски апарат, осъществил меко кацане на Луната, отбелязвайки важен етап в прехода от изцяло държавни лунни мисии към публично-частно изследване. Кацането беше извършено на 2 март.

През лятото компанията Firefly Aerospace получи договор от НАСА за доставка на научно-технически инструменти в южния полярен регион на Луната. Тази област е от решаващо значение за изучаването на воден лед и бъдещи пилотирани изследвания.

Успешната доставка ще помогне на НАСА да събере данни, необходими за бъдещите мисии Artemis, и ще докаже, че търговските компании могат да работят надеждно на лунната повърхност. Това показва, че спускаемият апарат Blue Ghost е важна стъпка към по-устойчива и търговски ориентирана лунна икономика.

Гробницата на цар Тутмос II

Гробницата на египетския фараон Тутмос II беше открита в Долината на царете – голям царски некропол близо до древна Тива и съвременния Луксор.

Тутмос е управлявал преди около 3500 години и е пра-пра-пра-прадядо на Тутанкамон.

Неговата гробница е първата фараонска гробница, открита в Долината на царете след тази на Тутанкамон. Първоначално изследователите са смятали, че това е гробница на второстепенен член на царското семейство.

„Откритието, че погребалната камера е била украсена със сцени от Амдуат – религиозен текст, предназначен за царе – беше невероятно вълнуващо и първото доказателство, че това е гробница на цар“, казва археологът от Кеймбриджкия университет Пиърс Литърленд.Отпечатък от пръст на неандерталец

Най-старото известно произведение на изкуството, или поне най-старият известен пръстов отпечатък, е открит върху камък на 43 000 години. Намерен е в пещера в централна Испания, като учените смятат, че отпечатъкът е оставен от неандерталец. Той е направен с червена охра.

Учените твърдят, че е поставен там умишлено, за да може останалата част от камъка да изглежда като лице – явление, наречено парейдолия. Изследователите казват, че този камък е „едно от най-старите известни изображения на човешко лице в праисторическата епоха“.

Гробница на цар на маите

През юли археолози обявиха откриването на гробница на 1700 години, принадлежаща на Те К’аб Чаак („Бог на дъжда от клоните на дърветата“) – основателят на древния град Каракол, който днес се намира в Белиз.

Идентификацията все още не е потвърдена, но изследователите смятат, че големите размери на гробницата и богатствата в нея показват, че той е бил владетел. Радиовъглеродното датиране на мястото съответства на хронологията на основаването на града около 330 г. сл. Хр.

Сред артефактите, намерени в гробницата, са богато украсена посмъртна маска, изработена от десетки парчета нефрит, резбовани кости, нефритени бижута и редки черупки от Spondylus (бодлива стрида) от Тихия океан.

Озоновата дупка намалява

Озоновата дупка над Антарктида се е свила до най-малкия си размер от 2019 г. насам, което е знак за продължаващото възстановяване на защитния горен слой на земната атмосфера.

Озоновата дупка е открита за първи път през 1985 г. и е резултат от човешките емисии на хлорофлуоровъглероди (ХФВ), които разрушават озоновия слой, като например хладилни агенти в хладилници и аерозолни спрейове.

Монреалският протокол от 1987 г. постепенно прекрати производството и употребата на ХФВ, което успешно намали емисиите.

От 1987 г. насам средният размер на озоновата дупка през годината постепенно намалява, достигайки най-ниската си стойност през 2019 г.

Очаква се озоновата дупка да се възстанови напълно до края на 60-те години на XXI век, при условие че продължат усилията за намиране на екологично чисти алтернативи на ХФВ.

Признаци на живот на екзопланетата K2-18b

Може би най-противоречивото откритие в астрономията тази година беше направено през април от група астрономи, изучаващи екзопланетата K2-18b.

Вече беше известно, че тя съдържа вода – един от основните елементи, необходими за съществуването на живот.

Тази година учените потвърдиха наличието на още две вещества на планетата: диметилсулфид и диметилдисулфид.

И двете се появяват на Земята предимно в резултат на биологични процеси. Затова новината за откриването на признаци на живот бързо се превърна в сензация, въпреки че още тогава беше ясно, че K2-18b е твърде гореща за това.

Откритието обаче е важно, защото позволи на учените да погледнат по нов начин на това кои вещества са надеждни биомаркери и кои не са.