Група предприемачи, водени от съоснователя на Starcloud Филип Джонстън, планира да изпрати космически апарат до най-близката звездна система, Алфа Кентавър.

Целта на проекта, наречен Fermi Explorer, е да се построи „възможно най-евтиният апарат“ – на стойност едва 15 милиона долара – и да се провери една от хипотезите, свързани с парадокса на Ферми.

Изстрелването е планирано за 2029 г., като ще се използват единствено съществуващи технологии. Очаква се пътуването до съседната звезда да отнеме приблизително 77 000 години.

Защо Вселената мълчи?

Идеята е на британския физик и математик Филип Джонстън, който отдавна е заинтригуван от парадокса на Ферми.

Този парадокс представлява противоречието между високата вероятност за съществуването на извънземни цивилизации и пълната липса на доказателства за тяхното присъствие.

Една от теориите, обясняващи „мълчанието на Вселената“, предполага съществуването на т.нар. „велики филтри“ – етапи, които възпрепятстват развитието на живота до технологично напреднала цивилизация.

Според Джонстън един такъв филтър може да бъде сложността на междузвездните полети.

С мисията Fermi Explorer той иска да докаже, че изпращането на сонда до друга звезда е възможно дори с днешните технологии и без многомилиарден бюджет.

Минимално жизнеспособна мисия

Екипът цели да набере около 15 милиона долара, за да създаде малка сонда с научно оборудване с тегло около един килограм.

Според Джонстън идеята е да се осъществи „минимално жизнеспособна“ междузвездна мисия – максимално евтина и проста.

Най-голямото предизвикателство е ускоряването на апарата. Fermi Explorer ще представлява голям резервоар с ксенон, оборудван със слънчеви панели и няколко малки научни инструмента.

Ксенонът ще се използва като гориво за йонен двигател, който е изключително икономичен, но изисква постоянно захранване от слънчевите батерии.

Ефективността на този тип двигатели обаче рязко спада отвъд орбитата на Юпитер, където слънчевата светлина е твърде слаба.

Решение, предложено от изкуствен интелект

След консултации с експерти, включително от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, параметрите на мисията са анализирани от система с изкуствен интелект.

Тя предлага иновативен профил на полета, описан в технически доклад от 18 страници.

Вместо да се отдалечава веднага от Слънцето, апаратът ще прекара повече от десетилетие в маневри, които постепенно ще го доближават до нашата звезда.

След извеждането си в ниска околоземна орбита, сондата ще използва ретроградни дъги, за да намали разстоянието си до Слънцето в перихелий от 1 до 0,42 астрономически единици.

При всяко сближаване слънчевите панели ще получават повече енергия, позволявайки на йонния двигател да работи с пълна мощност.

Освен това, близо до Слънцето ускорението е по-ефективно благодарение на ефекта на Оберт, при който един и същ импулс на двигателя дава по-голямо увеличение на енергията на орбитата, когато апаратът вече се движи с висока скорост.

Тази серия от маневри постепенно ще ускори Fermi Explorer до скорост, достатъчна да напусне Слънчевата система.

Пътуване към звездите

След около 12 години на маневри сондата ще напусне Слънчевата система със скорост от около 25 км/с.

От този момент нататък двигателите няма да са необходими и апаратът ще продължи пътя си към Алфа Кентавър по инерция в продължение на около 77 000 години.

Връзката със Земята ще бъде загубена много по-рано.

Екипът очаква да получава данни само през първата година и половина, след което ще проследява сондата по отразената от нея светлина до достигането на орбитата на Юпитер. След това Fermi Explorer ще изчезне от полезрението на човечеството.

Джонстън не очаква апаратът да изпрати научни данни, когато достигне целта си след десетки хиляди години.

За него смисълът на мисията е друг: „да накара човечеството да се замисли за своето място във Вселената“.

Ако хората могат да изпратят апарат до съседна звезда със съществуващите технологии и на сравнително ниска цена, то междузвездните полети не могат да се считат за непреодолима бариера.

В такъв случай причините за „мълчанието на Вселената“ ще трябва да се търсят другаде – например в хипотезата, че напредналите цивилизации се появяват изключително рядко или съществуват твърде кратко, за да се разпространят из Галактиката.