Върколаците са станали популярни герои по киноекраните още преди 70 години. Но легендите и митовете за тях идват още от дълбоката древност.
На външен вид върколакът се отличава от обикновения вълк, се казва в предаването MonsterQuest History Channel. По описание неговата височина е 1,8–2,4 м, има масивно туловище и дълги, остри зъби. Той прилича на голям космат човек с глава на вълк или мечка.
Откакто през 1941 г. на екраните излязъл филмът с Лон Чейни-младши в главната роля, върколаците са станали неизменна част от американската култура. Днес тези същества може да се видят в много сериали и филми.
Сериалите „Истинска кръв”, „Хемлок Гроув” и знаменитата серия филми „Здрач” представляват романтизирана версия на легендите за върколаците, докато в старите филми, като „Човекът вълк”, „Американски върколак в Лондон” и сериалът от 1987 г. „Върколак” те са изобразявани като проклятие.
Но дълго преди възникването на американската поп култура легендите за върколаци са съществували в различни страни по света.
Един от най-знаменитите случаи в европейската история е за звяра, тероризирал Франция в 60-те години на XVIII век, който убил около 80 възрастни и деца. Съвременните историци смятат, че тези зверства са били извършени от сериен убиец, група убийци или стадо гладни вълци. Иначе нападенията на вълк над човек са сравнителна рядкост. В Северна Америка за сто години са регистрирани едва два подобни случая, съобщава организацията „Живот с вълци”.
Някога върколаците не се смятали за митични същества, тяхното съществуване е признавано дори от католическата църква на средновековна Европа. В Западна и Източна Европа са организирали издирвания на върколаци. През XVI век много хора, обвинени, че са върколаци, били подлагани на мъчения и екзекуции.
Един от знаменитите процеси бил в Германия в 1589 г. срещу човек на име Петер Щубе. Жителите на село заявили, че видели как Щубе се превръща от вълк в човек. Под изтезания той признал редица престъпления, включително убийство и канибализъм. Този 40-годишен мъж бил осъден на смърт заедно с дъщеря си и любовницата си, пише сайтът Historic Mysteries.
Най-старата легенда за върколаци се отнася към Античната епоха, когато Овидий, римски поет от I в., описал в „Метаморфози” историята на Ликаон, легендарния цар на Аркадия, опитал с измама да накара Зес да яде човешко месо. Но не успял. В яростта си Зевс проклел Ликаон и го превърнал във вълк. От името на царя Ликаон произлязла думата „ликантропия”, което означава превръщане на човек във вълк.
В Древна Гърция съществувала церемония, провеждана в чест на Зевс на планината Ликайон, и съгласно британската енциклопедия и работата на Платон „Държавата” (VIII книга) тя включвала човешки жертвоприношения. Гръцкият пътешественик и географ Павзаний съобщавал, че този ритуал се е практикувал чак до II век.
Легенди за върколаци съществуват и в други култури. Индианското племе навахо смята, че вещиците могат да приемат формата на всяко животно. Най-любимите им образи били вълк, койот и гарван.
В съвременна Америка за върколаци най-често се споменава в Уисконсин. През 80-90-те години на ХХ век имало съобщения за голям хуманоид, подобен на вълк, който бил видян недалече от Елкхорн. Днес има повече от 300 свидетелства и съобщения за върколаци в Уисконсин, се казва на сайта MonsterQuest.
Източник: Epoch Times
