Триизмерната форма на галактиката, в която се намира и Земята, отдавна е загадка, дължаща се на присъщите трудности да се установи как изглежда всеки обект, когато наблюдението му се ограничава само до извършване на вътрешни измервания.
Учените оприличават задачата, като да се опитваш от заден двор в Сидни да изчислиш формата на Австралия.
Повечето предположения за формата на Млечния път са приемани в голяма степен по аналогия. Галактиката е спираловидна, така че логиката говори, че и тя вероятно има същата триизмерна форма като другите спираловидни галактики. Най-близката и лесна за наблюдение е Андромеда, която е изобразявана почти като „палачинка“.
Благодарение на ново изследване, водено от Ричард де Грийс от Австралийския университет „Macquarie“ и Зиаодиан Чен от Китайската академия на науките в Пекин, сега става ясно, че нашата галактика изобщо не е подобна на „палачинката“ на Андромеда.
За да измерят точно формата на галактиката, изследователите са начертали позицията на 1339 Цефеиди – големи пулсиращи звезди, всяка около 100 000 пъти по-ярка от Слънцето. Тъй като тяхната яркост варира много малко, звездите функционират като референтни точки за гигантското упражнение по картография.
От значение за изследването са три важни компонента на Млечния път – газообразният водороден диск, звездният диск, съдържащ видимата материя на системата и голямо количество тъмна материя. От няколко години е известно, че водородният диск е изкривен, но остава неясно дали има някаква връзка между неговата форма и тази на звездния диск.
Чрез сравняване на разстоянията между Цефеидите на Млечния път с тези в други галактики – формите на които лесно могат да бъдат потвърдени чрез директно наблюдение – Чен, де Грийс и колегите им открили, че нашата галактика става все по-изкривена и усукана, тъй като разстоянието до центъра й се увеличава.
Изследователите твърдят, че техните доказателства „предполагат, че произходът на основата е свързан с въртящи моменти, предизвикани от масивния вътрешен диск“.
Констатациите могат също да спомогнат за ограничаване на възможните решения за размера, формата и естеството на най-големия компонент на галактиката.
„По-голямата част от Млечния път е тъмна материя, тя е присъща част от нашата Вселена“, казва де Грийс.
„Но ние нямаме абсолютно никаква представа какво е тъмната материя или дори къде е тя. Нашите изследвания, показващи формата на Млечния път, могат да ни помогнат да определим как тъмната материя се разпространява около нашата Галактика,“ допълва ученият.
Изследването е публикувано в списание Nature Astronomy.
Така и така си тук …
… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.
