Смърт в плаващи пясъци е един от най-разпространените сюжети в киното. Но доколко реална е опасността човек да загине в тях?
Плаващите пясъци обикновено се състоят от пясък или глина и са пренаситени с влага и сол. Те най-често се срещат в делтите на реки. Повърхността им изглежда твърда, но щом върху нея стъпи човешки крак, пясъкът започва да се втечнява, пише BBC Future.
След това водата и пясъкът се разделят, образувайки плътен слой от влажен пясък, в който лесно може да се заседне. Триенето между песъчинките намалява силно и те вече не могат да издържат тежестта на човека, така че той действително започва да потъва.
Вярно е и това, че паническите опити човек да се измъкне може да доведат до още по-силно затъване в пясъка. Но може ли човек да потъне в него?
При пътуване в Иран Даниъл Бон от университета на Амстердам видял край езеро табели, които предупреждават туристите за опасност от плаващи пясъци. Той взел малка проба и я анализирал в лабораторията за съотношението между глина, солена вода и пясък, а след това въз основа на получените пропорции пресъздал плаващи пясъци – за провеждане на експеримент.
Вместо хора той използвал алуминиеви гранули, аналогични по плътност на човешкото тяло. Той ги поставил върху купчината пясък, а след това започнал да ги разклаща, имитирайки трескавите движения на опитващ се да се измъкне човек, за да види дали гранулите ще потънат в пясъка.
Но те не потънали. Първоначално леко се потопили в пясъка, но постепенно той отново започнал да се смесва с вода, плаваемостта му се увеличила и гранулите се издигнали обратно на повърхността.
Бон и колегиите му опитали и с други предмети. Ако по плътност те били аналогични на човешкото тяло, те потъвали в пясъка, но не пълно, а само наполовина. Но ако по законите на физиката тялото не може безкрайно да потъва все по-дълбоко в пясъка, защо периодично в плаващите пясъци трагично загиват хора, както се е случило през 2012 година с майката на две деца, почиващи в Антигуа?
Причината е в това, че макар плаващите пясъци да не засмукват човека, ако той не се освободи навреме, може да го връхлети приливна вълна. В такъв случай плаващите пясъци наистина може да са опасни.
Тъй като паническите опити за измъкване от пясъка сами по себе си няма да доведат до гибел, все пак е необходимо да се проявява внимание.
Ако искате да се измъкнете, без да чакате някой да ви се притече на помощ, според изчисленията на Бон, за да освободите поне единия крак, е необходимо да приложите сила от 100 000 нютона – приблизително колкото е необходимо, за да се вдигне среден по размер автомобил.
В лабораторни условия Бон и колегите му са изяснили, че неизменен елемент на плаващите пясъци е солта, която ги прави плаващи и това съответно води до образуването на такива опасни плътни участъци.
Но след това друга група учени – този път от Швейцария и Бразилия – са открили разновидност на плаващите пясъци, която не съдържа сол.
При изследвания бил проведен анализ а образци от пясък, взети от лагуна в Североизточна Бразилия. Оказало се, че на повърхността на почвата присъстват бактерии, образуващи коричка, която създава впечатлението за твърда почва, но пропада, когато се стъпи върху нея.
Впрочем и в този случай не всичко е толкова лошо – дълбочината на такива пясъци обикновено рядко е повече от човешки ръст, така че човек по-скоро няма да потъне в тях.
Но сухите тресавища са съвсем друго нещо. Например попадането в зърнено хранилище често може да се окаже смъртоносно именно поради ефекта плаващи пясъци.
През 2002 година била публикувана история, която разказва за човек, паднал в зърнохранилището на немска ферма.
Докато пожарникарите установявали в кой от осемте контейнера се намира той, зърното стигнало до мишниците му и в пълно съответствие с класическите действия на плаващите пясъци потъвало все по-дълбоко. С всяко издишване гръдният му кош се свивал и освободеното пространство веднага било заемано от зърното, поради което той дишал все по-трудно.
В контейнера с въже се спуснал лекар с кислородна маска за пострадалия, а около гърдите му били поставени ремъци. Но скоро гръдният кош започнал да го боли непоносимо, а лекарят получил астматичен пристъп от праха.
Но пожарникарите бързо решили да изпомпат зърното, то започнало да не притиска толкова силно падналия човек и успели да го спасят.
Човек, попаднал в сухо тресавище, може да оцелее само ако му бъде оказана оперативна помощ. Но какво да правите, ако сте попаднали във влажния пясък и не потъвате, а сте заседнали?
В такъв случай се препоръчва да размърдате крака, за да може около стъпалата ви да нахлуе вода и пясъкът отново да се превърне в киша.
Същината е в това да запазите спокойствие (което, разбира се, не е лесно!) и да се проснете по повърхността, за да разпределите теглото си по-равномерно.
А след това остава само да почакате, докато отново не изплувате нагоре. И не забравяйте шапката си!
