Може ли мозъкът ви да се препълни?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Димитър Димитров

Помните първата си целувка. Помните телефонния си номер от детството, къде сте паркирали колата си, последния голям купон и много други неща. Сигурно помните и цифрите на числото Пи или поне първите три от тях.

Всеки ден създавате нови спомени – целувате нови хора, разменяте си телефоните с различни хора, или дори участвате в състезания за запомняне на цифрите на Пи. Но когато всички тези приключения се натрупат може би трябва да помислим дали мозъкът не се препълва в един момент. Но така ли стават нещата? Зависи за какъв вид памет става въпрос.

„Не е като всеки спомен да заема една клетка и тази клетка да не може да се използва вече“, казва Нелсън Коуан, когнитивен психолог в университета Мисури. Спомените се кодират в мрежи от свързани неврони. Умението на мозъка да прави тези връзки е безгранично, така че теоретично, количеството спомени, което може да натрупате, е безкрайно.

Но спомените не са изолирана информация. Те може да се кръстосват, както подобни животински видове и се получава мозъчния еквивалент на муле. А ако не може да си спомните нещо, то споменът е безполезен. Подобни спомени могат да се примесват един с друг, като единия потиска другия. Въпреки че вмешателството на спомените е добре документирано, учени като Коуан все още се опитват да разберат невралната механика зад това явление.

„Смятам, че това се случва, защото две различни идеи имат прилики в шаблоните, които мозъкът образува“, казва Коуан. „Мозъкът трябва да избере правилния шаблон и ако се чувствате объркан, може да избере грешния. Ако учите два подобни езика, например португалски и испански, ще срещате думи от единия език, които вмешателстват в спомените ви за другия език. Не е защото мозъкът ви е препълнен, просто все още новата информация не може да се сортира напълно. На теория капацитетът на дългосрочната ви памет е безкраен.

Но мозъкът притежава и друг вид памет – краткосрочна. Тя се препълва лесно и започва да дава проблеми. Трудно е да обработвате няколко вида информация едновременно. Ако мислите за повече неща, отколкото трябва, започвате да забравяте името на човека, с когото току що сте се запознали, или забравяте за какво сте си мислели само преди минута.

Изследователите могат да изброят нещата, за които може да си мислите едновременно без да се нарушава краткосрочната памет. И те не са много. Например, когато се иска от хора да запомнят цветни петна от компютърен екран, повечето успяват да запомнят само три или четири. Когато задачата е да се запомнят случайни букви, повечето хора стигат до седем. Но ако искате хората да запомнят абревиатури, броят на запомнените букви се увеличава. Това е защото те имат смисъл, групирани са в мозъка и той отчита цялата абревиатура като един елемент.

Броят на концепциите в мозъка може да бъде увеличен като на елементите се придава смисъл и те се събират в по-големи групи памет. Накратко това е процеса на научаване – превръщане на краткосрочната памет в дългосрочна. Мозъкът обработва огромни количества информация с максимална ефективност, като извлича главната информация и я отнася към категориални модели, които създаваме от раждането си.

Колкото и странно да звучи, забравянето е важна част от процеса на научаване. „Мозъците ни не са направени да складират безкрайно количество информация“, казва Джо Циен, невролог в университета Georgia Regents.

Изследвания на поведението показват, че ученето на нови неща подпомага забравянето. Това е предимство, защото старата информация може да попречи на новата, по-полезна информация. Запознахте ли се с някой нов човек миналата седмица? Най-вероятно мозъкът ви е запазил само информацията, която е сметнал за важна – дали човекът е бил чаровен, умен, забавен. За ваше добро е забравил цветът на копчетата на ризата или луничките по лицето му.

Когато две идеи се състезават помежду си, мозъкът задвижва инхибиторен механизъм, за да потисне отвличащата вниманието идея. Мрежите, които кодират дългосрочни спомени, отслабват, а новите спомени биват подсилвани. (Съществува заболяване, наречено хипертимезия, при което хората не могат да забравят, а би им се искало.)

Ако сте забравили нещо, това не значи че е перманентно изтрито. „Може да е трудно да извличате информация, когато си поискате. Но тя сигурно все още е там“, допълва Коуан. Спомените често зависят от контекста. В едно известно проучване от 1975 изследователите демонстрирали, че участниците, които наизустяват нещо докато се гмуркат, след това си го спомнят по-добре във водата в сравнение със сушата.

По-същата логика е по-лесно да се сетите за името на някой, когато го срещате на мястото, с което го свързвате. И ако искате да запомняте нещо масивно, поставяйте се всеки път в един и същ ментален контекст (представяйте си, че сте на определено място например) и резултатите ще се подобрят. Мозъкът ви има повече пространство за запаметяване, отколкото използвате. Така че се захващайте!

Статията е публикувана в Wired.

Категории на статиите:
Невро(био)логия

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори