Светофари, светещи реклами, джунгла от пътни знаци. Когато се учите да шофирате, често е трудно да определите коя информация е важна и коя не е.
Професор Соня Хофър от университета Биоцентрум в Базел изследва как мозъкът се научава, че някои изображения са по-важни от други. В изследването си, публикувано в „Neuron”, неврологът и екипът ѝ показват, че научаването на значимостта на определени изображения значително модифицира невронните мрежи в мозъка. Вероятно тези промени помагат на мозъка ви да обработва и категоризира огромното количество информация, което приижда от заобикалящата среда, пише ScienceDaily.
Как възприемаме това, което е около нас, зависи много от това какво сме виждали и научили отпреди. Например дългогодишните шофьори нямат нужда да мислят за значението на различните пътни знаци и също така вземат решения в деликатни ситуации по-бързо. Те могат да филтрират важната информация от океана ненужна информация и така могат да реагират по-бързо. Проф. Соня Хофър изследва как обработването на информация се оптимизира в мозъка чрез научаване на нови неща.
Тя и екипът ѝ направили изследвания на зрителния кортекс на мишки. Това е частта на мозъка, която е отговорна за възприемането и обработването на визуални дразнители. Мишките тичали из виртуална реалност и по пътя си се натъквали на различни изображения, като едно от всички било свързано с награда.
За една седмица мишките се научили да различават изображенията и да намират правилното. Това ново знание се отразило на дейността на нервните клетки в зрителния кортекс. Когато начинаещи мишки виждали правилното изображение, промените в мозъка им били доста хаотични, но след една седмица тренировки броят неврони, които реагирали специфично на визуалните дразнители, се увеличил драстично.
„От ден на ден отговорите на невроните към правилното изображение ставали все по-ясни и надеждни“, казва Адил Кхан, който е един от авторите. Той смята, че тези промени в мозъка ни помагат да обработваме важната информация по-ефективно и вероятно лежат в основата на умението ни да взимаме правилни решения за кратко време.
Учените също доказали, че различни външни и вътрешни сигнали афектират обработването на визуалните дразнители. „Наблюдавахме, че нервните клетки в зрителния кортекс реагират по-неточно, когато мишките са заети с други задачи, като например да различават миризми.
В тези случаи мозъкът не анализира толкова ефективно визуалните дразнители“, добавя Кхан. „Забележителното е, че самото очакване на изображението и наградата също влияят на активността на специфични мозъчни клетки. Това означава, че мозъкът може да обработи дразнителя по съвсем различен начин в два различни момента, в зависимост от това дали присъства в реалността и колко е важен.“
Досега се е смятало, че зрителният кортекс се занимава изключително със зрителна информация. Но това проучване отхвърля тази теза, защото в процеса на обучаване много сигнали от различни региони на мозъка повлияват на дейността на точно тази област.
„Това означава, че предишни знания, нови очаквания и контекстът на обстановката може да имат голямо влияние върху зрителното ни възприятие“, обяснява Хофър.
