Свободно реещите се планети може да имат луни с богати на водород атмосфери, способни да създадат потенциално обитаеми условия.

Ново изследване предполага, че ако разполагат с плътни атмосфери, съставени предимно от водород, луните на свободно реещите се планети могат да задържат голяма част от топлината, генерирана в техните недра.

Според учените водородът може да действа като мощен парников газ, създавайки условия за живот на повърхността.

Това означава, че подобни светове може да са населени

Астрономите вече са открили стотици „планети-сираци“ или свободно реещи се светове в нашата галактика Млечен път.

Това са тъмни и студени обекти, които не са гравитационно свързани с никоя звезда. Движат се свободно в Космоса, след като са били изхвърлени от своите звездни системи.

Смята се, че на всяка звезда в Млечния път (между 200 и 400 милиарда) се падат около 20 такива планети.

Дълго време се смяташе, че тези светове са самотни не само защото не обикалят около звезди, а и защото нямат спътници като Луната на Земята.

Но ново проучване предполага, че те съвсем не са сами – някои имат свои собствени луни.

На пръв поглед изглежда, че такъв спътник, който не получава топлина от звезда, не може да поддържа течна вода на повърхността си. Един от основните компоненти за живот.

Ново компютърно моделиране показва, че това е напълно възможно.

След като една планета бъде изхвърлена от своята звездна система, нейният спътник претърпява промени.

Орбитата на луната може да стане силно удължена. В резултат на това тя многократно се разтяга и свива под въздействието на гравитацията на планетата-домакин.

Този процес може да създаде приливно нагряване. А то може да генерира огромно количество вътрешна топлина в недрата на спътника.

Подобен процес е наблюдаван при някои от луните на Юпитер и Сатурн

Това означава, че такива светове може да не са студени и да поддържат течна вода на повърхността си, а оттам – и да са потенциално обитаеми.

Моделирането показва, че за поддържане на топлината и циркулацията на водата е необходимо спътниците да имат плътна, богата на водород атмосфера.

Когато водородните молекули се свият в плътна атмосфера, те за кратко се обединяват, за да абсорбират инфрачервено лъчение, като по този начин ефективно задържат топлината.

Този механизъм може да поддържа температура на повърхността, оптимална за съществуването на течна вода, в продължение на до 4,3 милиарда години. Период, сравним с настоящата възраст на Земята.

Разбира се, фактът, че на повърхността на такъв свят може да има течна вода, не означава автоматично, че той е изпълнен с живот.

Въпреки това, най-самотните места във Вселената може да се окажат едни от най-добрите за възникване на живот.

Предстои да бъдат открити спътници около планети-сираци, за да може новата хипотеза на учените да бъде доказана.