Марсоходът „Кюриосити“ откри странна скална структура, наподобяваща люспи. Тя може да разкрие ключова информация за водното минало на Червената планета.

Учените от НАСА се опитват да разгадаят произхода на необичайния феномен, който помага да се разбере колко дълго е съществувала течна вода на Марс.

Изображенията са заснети на 13 април 2026 г., докато марсоходът се е придвижвал към кратера Антофагаста.

Снимките показват хиляди повтарящи се многоъгълници, наподобяващи пчелна пита

Според експерти подобни образувания често са свързани с процеси, в които участва вода.

Абигейл Фрейман от Лабораторията за реактивно движение на НАСА отбелязва, че учените и преди са наблюдавали подобни структури. Но никога в такъв мащаб.

„Виждали сме скали с многоъгълни шарки и преди, но те не изглеждаха толкова поразително разпространени, простирайки се на метри по земята“, коментира тя.

Въпреки че пейзажът предизвиква асоциации с кожа на влечуго, в основата на явлението стои геологията.

На Земята подобни пукнатини обикновено се образуват, когато влажна кал изсъхне и се свие.

При многократно повтаряне на този процес пукнатините могат да еволюират в по-организирани шестоъгълни форми.

Подобен случай на Марс беше открит през 2023 г. в скалното образувание „Понтури“ в кратера Гейл.

Изследване, публикувано в Journal of Statistical Physics, показва, че шестоъгълните шарки там са се развили в резултат на множество цикли на овлажняване и изсушаване, а не от еднократно пресъхване.

Проучването разкрива, че пукнатините са еволюирали от Т-образни към Y-образни съединения.

Тази структура предполага повтарящи се условия, вероятно сезонни промени. Ако същото се е случило и в Антофагаста, това би било доказателство, че на Марс някога са съществували непрекъснати цикли на течна вода.

Марсоходът вече е събрал осем изображения и химически данни от района

Анализът на тези детайли трябва да помогне да се установи дали и тук присъстват минерали като солите, открити в „Понтури“.

Тези наблюдения добавят все повече доказателства, че Марс някога е имал много по-сложни и активни взаимодействия с водата, отколкото се вижда на повърхността му днес.

Осигуряването на стабилен достъп до вода е основно условие за евентуалното заселване на Червената планета.

Ново научно изследване предполага, че влагата, извлечена директно от марсианската атмосфера, може да се превърне в ценен алтернативен ресурс, ако хората някога решат да колонизират съседната планета.