НАСА обяви откритието на нов материал в изследователския център „Глен“ в Кливланд, който може да изиграе ключова роля в бъдещите мисии до Луната.

Разработката е част от по-мащабна цел – да се позволи на астронавтите да използват местни ресурси, като по този начин намалят товара, който носят от Земята. Идеята е чрез топене на лунни скали да се извличат метали за строителство и кислород за гориво и поддържане на живота, което би подпомогнало стратегията за „живот от местни ресурси“ на Луната.

Историята започва със сътрудничеството между двама учени от различни проекти на НАСА

Д-р Кевин Ю от Лабораторията за реактивно движение и д-р Джеймса Стоукс, инженер по материалознание в „Глен“, обединяват усилия, за да изследват как втечнен лунен прах реагира с различни съединения.

По средата на експериментите си те се натъкват на напълно нов и обещаващ материал.

След нагряване на смес от симулиран лунен прах и скандиев оксид във високотемпературна пещ, те наблюдават формирането на субстанция, която не съответства на нито един познат материал в тяхната рентгенова база данни.

За да потвърди уникалността на откритието, екипът извършва проверка спрямо над един милион вещества, регистрирани в базата данни.

Проведени са и основни тестове, включително нагряване на материала до температури над 1600 градуса по Целзий. Оказва се, че новосъздаденият материал струва по-малко от една шеста от цената на благородните метали, които би могъл да замени.

Приложенията на този материал са тясно свързани с по-широките цели на НАСА

Една от възможностите е той да се използва в бъдещи технологии за извличане на ресурси от лунните скали, например за направата на тръби или контейнери, които да задържат разтопения прах.

Субстанцията показва потенциал и като покритие или облицовка за компоненти, изложени на екстремна топлина, като части от реактивни двигатели. Предимствата му пред настоящите покрития са по-ниското тегло, по-малката плътност и по-добрите топлоизолационни свойства.

Откритието подчертава значението на фундаменталната наука за материалите не само за изследването на Космоса, но и за приложения на Земята.

Изследователите продължават да тестват поведението на материала при различни температури и атмосферни условия, за да оценят неговата дългосрочна стабилност и възможностите за мащабно производство.

Работата е подкрепена от Дирекцията за космически технологии и Дирекцията за аеронавтични изследвания на НАСА.