Американската космическа агенция НАСА успешно изпробва прототип на мощен електромагнитен двигател, който в бъдеще може да се превърне в ключов елемент от пилотираните мисии до Марс.

Тестът е проведен още през февруари в Лабораторията за реактивно движение (JPL) в Южна Калифорния, а получените данни вече се използват за подготовката на следващата серия изпитания.

Става дума за литиев магнитоплазмодинамичен двигател (MPD)

За разлика от химическите ракети, които осигуряват кратък, но мощен тласък, тази система генерира слаба, но продължителна тяга.

Това позволява на космическия апарат постепенно да достига изключително високи скорости, като същевременно изразходва значително по-малко гориво.

По време на изпитанието двигателят е достигнал мощност до 120 киловата

Според JPL това е над 25 пъти повече от мощността на електрическите двигатели, които в момента се използват на борда на сондата „Психея“ (Psyche).

От агенцията подчертават, че за първи път в САЩ електрическа двигателна установка достига такова ниво на мощност.

Двигателят използва пари от метален литий. Силни електрически токове и магнитни полета ускоряват литиевата плазма, създавайки тяга.

По време на петте включвания централният волфрамов електрод се е нагрял до над 2800°C, излъчвайки ярка бяла светлина. Тестът е проведен в специална 8-метрова вакуумна камера с водно охлаждане.

„Ние не само показахме, че двигателят работи, но и достигнахме целевите нива на мощност“, заяви старши научният сътрудник в JPL Джеймс Полк.

По думите му екипът вече разполага с тестова платформа за решаване на задачата по мащабиране на технологията.

Следващата цел е мощността да бъде увеличена до диапазона от 500 киловата до 1 мегават за един двигател.

Според оценките на НАСА за пилотирана мисия до Марс ще е необходима обща мощност между 2 и 4 мегавата.

Това означава, че няколко такива двигателя ще трябва да работят заедно в продължение на повече от 23 000 часа.

Проектът се ръководи от JPL в сътрудничество с Принстънския университет и Изследователския център „Глен“ на НАСА.

Разработката се финансира от програмата на НАСА за ядрени двигателни установки за космически апарати.

В дългосрочен план се предвижда литиевите MPD двигатели да се комбинират с ядрен източник на енергия, което би могло да намали стартовата маса и да позволи изпращането на по-тежки товари към Марс.