През пролетта и лятото на 2026 г. фитопланктонът придаде млечносин оттенък на водите на Черно море и околните водни пътища.

Разположено на границата между Европа и Азия, Черно море се свързва със Средиземно море чрез поредица от водни пътища.

Повърхността му често изглежда тъмна, но всяка пролет и лято се преобразява в поразителна палитра от тюркоазени вихри.

Инструментът за цвят на океана (OCI) на сателита на НАСА PACE (Plankton, Aerosol, Cloud, ocean Ecosystem) засне този образ на пъстрите води на 22 юни 2026 г.

Тюркоазеният цвят най-вероятно се дължи на коколитофори

Вид фитопланктон, покрит с плочки от калциев карбонат, които могат да придадат на повърхностните води млечносин вид.

Тези видове фитопланктон обикновено доминират в края на пролетта и началото на лятото.

През други периоди от годината диатомеите – вид микроскопични водорасли със силициеви черупки – могат да станат по-разпространени, като те по-скоро потъмняват водата, отколкото да я изсветляват.

Босфорът, тесният проток, преминаващ през Истанбул и свързващ Черно море с Мраморно море, също придоби тюркоазен цвят.

Астронавт на борда на Международната космическа станция (МКС) засне протока на 27 май 2026 г., около месец преди изображението от PACE.

Снимката улавя цъфтежа на фитопланктона

Той следва теченията от двете страни на водния път. (Трябва да се отбележи, че на тази снимка север е ориентиран към долната част на кадъра.)

Въпреки че коколитофорите са микроскопични, по време на цъфтеж те стават толкова многобройни, че се виждат от космоса.

Това превръща дистанционното наблюдение в полезен инструмент за изследователите, изучаващи динамиката на цъфтежа в региони, където директното вземане на проби е ограничено.

Освен с видимостта си, тези цъфтежи допринасят и за въглеродния цикъл в океана. Когато умрат, част от въглерода, който са поели, потъва на морското дъно, където може да остане съхранен за дълги периоди от време.

Снимки: Земната обсерватория на НАСА