Глобалната пандемия е добър момент, за да размислим къде като хора сме сбъркали. Човешкото въздействие върху популациите от животни в световен мащаб е пряк принос за разпространението на зоонозите, става ясно според ново проучване.
Изследването установява, че продължителната експлоатация на природния свят – чрез лов, търговия, деградация на местообитанията и урбанизация – измества популациите на бозайници и води до нарастване на инфекциозните болести по животните, които могат да се прехвърлят и върху хората.
Всичко е свързано с близостта и тъй като човешкото общество продължава да навлиза в естествения животински свят, засиленият контакт с дивата природа неизбежно повишава риска от разпространение на вируси.
„Тъй като естественото местообитание намалява, дивата природа влиза в по-близък контакт с хората. Дивата природа също измества разпространението си, за да приспособи антропогенни дейности и модификация на природния пейзаж“, заявява епидемиологът Кристин Джонсън от Калифорнийския университет пред Newsweek.
„Това ускорява появата на болести от дивата природа и излага хората на риск от пандемия.“
Реалност, която светът сега разбира твърде добре. През миналия век инфекциозните заболявания от дивата природа набираха сила, а новите резултати предполагат, че много бозайници са голяма част от проблема.
Сравнявайки данни, публикувани до 2013 г. за диви и опитомени бозайници с вируси, които могат да бъдат предадени на хора – наречени зоонози – авторите показват кои взаимодействия ни излагат на най-голям риск.
В крайна сметка има три групи животни, които носят най-голям риск от преливащи към хората вируси. Не е изненадващо, че домашните животни, като добитъка, споделят най-много вируси със своите човешки собственици, осем пъти повече от дивите си колеги.
От дивите същества, онези, които изглежда че споделят най-много вируси с хората, са тези, чиито брой се е увеличил и те са се приспособили към преобладаваната от човека среда – като прилепи, гризачи и примати.
Трябва да се има предвид, че дори борещи се за оцеляване видове, застрашени от загуба на местообитания или прекомерна експлоатация, носят два пъти повече зоонотични вируси в сравнение с тези, които намаляват по други причини. Накратко, когато хората са в близост, има по-голям риск от преливане на вируси. И по всяка вероятност досега подценявахме истинската опасност това да се случи.
„Докато хвърляме светлина върху моделите на зоонотични вируси, за които се съобщава по време на това проучване, подозираме, че преливането на патоген често остава незабелязано, като само част от събитията от преливане се разрастват в огнища при хора, които впоследствие могат да бъдат открити“, пишат авторите.
Към 2019 г. една четвърт от световните видове бозайници са застрашени, според Червения списък на ICUN. Докато урбанизацията и човешката дейност със сигурност са намалили разнообразието от животни на Земята, някои видове са увеличили броя си изключително много и обикновено това са тези, които се адаптират добре към човешкото поведение, като мишките например.
„Трябва да бъдем наистина внимателни как взаимодействаме с дивата природа и как извършваме дейностите, които обединяват хората и дивата природа“, казва Джонсън.
„Ние очевидно не искаме пандемии от такъв мащаб. Трябва да намерим начини да съжителстваме безопасно с дивите животни, тъй като те са пълни с вируси, които могат да ни предадат.“
Изследването е публикувано в Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.
