В град Грайфсвалд в Североизточна Германия завърши строителството на експерименталния термоядрен реактор стеларатор Wendelstein 7-X – най-големия в своя клас.
Строителството на реактора е започнало през 2005 година. Една от основните цели на проекта, чиято стойност е над милиард евро, е проверката на ефективността на стелараторите – специална конфигурация реактори за управляем термоядрен синтез.
Днес учените сериозно разглеждат два типа термоядрени реактори – изобретения в СССР токамак и американския стеларатор. По принцип на работа те са близки – високотемпературна плазма, в която се осъществяват реакции, подобни на тези, които протичат в звездите, без задържане върху стените на камерата (тъй като не съществува материал, който е способен да я издържи), а с магнитно поле.
Но ако в токамака този ефект се постига с ток, който възниква от пропускането му през плазмата и тороидалната форма на камерата, на която са намотани бобини, то стелараторът изцяло зависи от външни бобини и има вид на „смачкана поничка“.
Механизмът на токамака се разглежда като най-перспективен и именно той се използва в проекта „Международен експериментален термоядрен реактор“ (ITER), който се строи във Франция с участието на учени от ЕС, Русия, САЩ, Китай и други страни. Но продължава и изследването на стеларатора.
В института за плазмена физика към обществото „Макс Планк“, който разработва Wendelstein 7-X, планират да получат първата плазма още през 2015 година. Реакторът представлява 70 свръхпроводими бобини с общо тегло над 725 тона, които ще създават магнитно поле, достатъчно да удържи плазма с температура 100 милиона градуса по Целзий.
Учените разчитат, че на реактора ще бъде поставен нов рекорд по задържане на плазмата – 30 минути. Днес рекордът по задържане на плазма за токамаците е 30 секунди и е поставен през 2013 година в Китай.
В случай на успех на експеримента в Грайфсвалд в бъдеще ще бъде построен стеларатор, на който ще се добива икономически изгодна електроенергия.
Технологията на управляемия термоядрен синтез предлага на човечеството неизчерпаем и достатъчно безопасен източник на енергия, работещ буквално с вода.
Но независимо че първите експериментални термоядрени реактори се строят още от 50-те години на ХХ век, се прогнозира, че в близките 50 години едва ли с тяхна помощ ще започне промишлено строителство на електроенергия.
