Не, не живеем в компютърна симулация

Фенове на култовия филм Матрицата изпаднаха във възторг от предположението на основателят на Тесла и SpaseX Илън Мъск, че има вероятност да живеем в гигантска компютърна симулация.

Ново изследване на физици от Оксфорд, публикувано в списание Scientific Advances доказва, че животът и реалността в която живеем не са продукт на компютърна симулация. Учените стигат до това заключение, като изследват нова връзка между гравитационните аномалии  и изчислителната сложност.

Шансовете да се намираме в базова реалност са 1 на милиарди

Поддръжниците на симулираната вселена, каквито са Мъск и астрофизикът  Ниил деГрас Тайсън, често се позовават на нарастващата изчислителна сложност на съвременните компютри като потвърждение на възможността реалността да бъде емулирана. Според  симулираната вселена, станала популярна през 2003 г. благодарение на британския физик Николъс Бостром , е много вероятно напреднала цивилизация да създаде също толкова напреднал компютър, който да може да пресъздаде минала цивилизация, минала в случая за нас значи съвременна цивилизация, нещо като опит с гигантска виртуална реалност. Нещо като популярните днес компютърни игри с интерактивни симулации на древни цивилизации.

В компютърна симулация ли живеем?

Според новото изследване обаче, да се създаде такава огромна симулирана вселена просто не е възможно. Причината е елементарна, просто няма толкова частици в известната ни вселена, които могат да поддържат мощността на компютър, който е необходим за симулация от такъв гигантски мащаб.

Екипът от Оксфорд се опита да разбере какво е нужно, за да се конструира компютърна симулация, достатъчно мощна, за да се проявят квантови ефекти с много тела. С други думи тук става дума за физически отношения изискващи огромно множество от интерактивни частици. По – точно, учените от Оксфорд са използвали аномалия, известна като квантов ефект на Хол (Hall), използвайки техника, наречена квантово Монте Карло – изчислителен метод, който използва случайни проби за изследване на сложни квантови системи.

Така те разбират, че за точно моделиране на квантовите феномени, настъпващи например в металите, симулацията трябва да бъде изключително сложна. Сложността се увеличава експоненциално, тъй като броят на частиците, необходими за симулация в пълен размер, нараства неимоверно. Колкото по-голяма е симулацията толкова по-голяма мощност от компютъра изисква. Накратко, това физически е невъзможно, при това дори за модел само на част от вселената.

Искаш да излезеш от Матрицата? Ето как да го направиш в 6 стъпки

„Да се складира информация само за двеста електрона е нужна компютърна памет изискваща повече атоми от съществуващите във вселената. Така не може да се изключи възможността, някои присъщи физически свойства да възпрепятстват ефикасните класически симулации на квантовите системи с много тела“, пишат учените от Оксфорд.

Това физическо ограничение е достатъчно, за да предотврати всякакви свръх-интелигентни същества от бъдещето, извънземни или някакви други, да създават такава завладяваща и сложна вселена като нашата. Обратно на това, което твърдят Мъск и Тайсън, вероятно днешният напредък в технологиите се дължи на човешкият интелект, а не на някаква предварително програмирана реалност на мегалитен твърд диск от бъдещето, твърдят физиците от Оксфорд.