Нептун: какво знаете за „най-вятърната“ планета в Слънчевата система?
Тази тъмна, студена планета, обхваната от ветрове, достигащи почти свръхзвукови скорости, се явява последният газов гигант в Слънчевата система.
Нептун е осмата и най-далечна планета в нашата система (след като Плутон беше разжалван от статута му на пълноценна планета и причислен към планетите джуджета). Той се намира 30 пъти по-далече от Слънцето в сравнение със Земята.
Тази планета има нужда от 165 земни години, за да извърши едно завъртане около нашата звезда. С други думи, през юли 2011 година Нептун завърши първият си пълен оборот около Слънцето от момента на откриването му през 1846 г.
Представяме на вашето внимание 10 интересни факта за Нептун:
Нептун има слаба система от пръстени. Досега учените са наброили шест пръстена около газовия гигант.
„Вояджър 2“ е единственият космически апарат, „навестил“ Нептун.
Нептун има 14 естествени спътника, наречени в чест на различни морски божества и нимфи от гръцката митология. Най-големият му спътник е Тритон.
Продължителността на годината на Нептун е равна на периода на неговото въртене – 165 земни години (60 190 дни).
Учените смятат, че живот на Нептун е възможен. Средното разстояние между Нептун и Слънцето е 4,55 млрд. км.
Денят на Нептун продължава 16 часа (толкова време е необходимо на планетата, за да се завърти около своята ос).
Атмосферата на Нептун основно се състои от водород и хелий, със следи от метан.
Понякога малкият Плутон, който преди се смяташе за най-далечната планета в Слънчевата система, се озовава по-близо до Слънцето, отколкото Нептун. Това се дължи на ексцентричната орбита на Плутон, която навлиза в орбитата на Нептун.
В атмосферата на Нептун бушуват най-силните ветрове сред планетите в Слънчевата система и според някои оценки скоростта им достига 2100 км/ч.
Подобно на Юпитер, на Нептун бушува гигантски атмосферен ураган, наречен Голямото тъмно петно. В НАСА отбелязват, че това петно на газовия гигант по размери е сравнимо със Земята.
Но това вече е в миналото, тъй като ураганът, открит през 1989 година от „Вояджър 2“, не бил фиксиран на предишното му място при повторните наблюдения през 1994 г. Вместо него телескопът „Хъбъл“ е фиксирал два по-малки урагана, които също изчезнали по-късно.