Тази тъмна, студена планета, обхваната от ветрове, достигащи почти свръхзвукови скорости, се явява последният газов гигант в Слънчевата система.
Нептун е осмата и най-далечна планета в нашата система (след като Плутон беше разжалван от статута му на пълноценна планета и причислен към планетите джуджета). Той се намира 30 пъти по-далече от Слънцето в сравнение със Земята.
Тази планета има нужда от 165 земни години, за да извърши едно завъртане около нашата звезда. С други думи, през юли 2011 година Нептун завърши първият си пълен оборот около Слънцето от момента на откриването му през 1846 г.
Вертикален релеф от облаци на Нептун. © NASA
Представяме на вашето внимание 10 интересни факта за Нептун:
Нептун има слаба система от пръстени. Досега учените са наброили шест пръстена около газовия гигант.
„Вояджър 2“ е единственият космически апарат, „навестил“ Нептун.
Нептун има 14 естествени спътника, наречени в чест на различни морски божества и нимфи от гръцката митология. Най-големият му спътник е Тритон.
Продължителността на годината на Нептун е равна на периода на неговото въртене – 165 земни години (60 190 дни).
Учените смятат, че живот на Нептун е възможен. Средното разстояние между Нептун и Слънцето е 4,55 млрд. км.
Денят на Нептун продължава 16 часа (толкова време е необходимо на планетата, за да се завърти около своята ос).
Атмосферата на Нептун основно се състои от водород и хелий, със следи от метан.
Понякога малкият Плутон, който преди се смяташе за най-далечната планета в Слънчевата система, се озовава по-близо до Слънцето, отколкото Нептун. Това се дължи на ексцентричната орбита на Плутон, която навлиза в орбитата на Нептун.
Голямото тъмно петно (горе), „Скутерът“ (белият триъгълен облак в средата) и Малкото тъмно петно (долу). ©NASА
В атмосферата на Нептун бушуват най-силните ветрове сред планетите в Слънчевата система и според някои оценки скоростта им достига 2100 км/ч.
Подобно на Юпитер, на Нептун бушува гигантски атмосферен ураган, наречен Голямото тъмно петно. В НАСА отбелязват, че това петно на газовия гигант по размери е сравнимо със Земята.
Но това вече е в миналото, тъй като ураганът, открит през 1989 година от „Вояджър 2“, не бил фиксиран на предишното му място при повторните наблюдения през 1994 г. Вместо него телескопът „Хъбъл“ е фиксирал два по-малки урагана, които също изчезнали по-късно.
