Невробиолозите се отметнаха от „Човешкия мозък”

Почти двеста водещи невробиолози от цялата планета бойкотират най-големия в света проект по изучаване на човешкия мозък.

Както се казва в отворено писмо, адресирано до Европейската комисия, учените се опасяват, че инициативата на стойност €1,2 милиарда е обречена на провал.

Евросъюзът стартира десетгодишния научноизследователски проект „Човешки мозък“ (Human Brain Project, HBP) миналата година. Основната му задача е да моделира мозъка на човека на суперкомпютър, използвайки най-новите знания в областта на невронауката.

На участие се съгласили 80 европейски и международни изследователски групи. Но от самия старт възникнали организационни проблеми – мнозина се отказали да участват с мотива, че в момента човешкият мозък просто е невъзможно адекватно да се моделира на компютър.

Според скептиците организаторите изначално са се заели за неосъществимо и прекалено амбициозно изследване, което само ще предизвика негативната реакция на обществеността към изучаването на мозъка.

В отворено писмо до Еврокомисията, публикувано на 7 юли, 177 ръководители на научни групи, включително от Оксфорд, Кеймбридж, университета „Бар Илан“, университетите на Парма, Тюбинген и десетки други изследователски центрове, заплашили с бойкот и призовали научната общественост да се присъедини към тях.

Междинният обзор, който ще бъде завършен това лято, ще открие „съществени грешки“ в управлението, гъвкавостта и прозрачността на проекта, сигурни са учените. Те предлагат да се събере експертна група „от уважавани членове на научната общественост, чиито възгледи отразяват разнообразието на подходите в областта на неврологията“.

Те трябва да вземат решение дали изследването да продължи. Ако чиновниците откажат да съберат независима комисия и да последват изложените в писмото препоръки, подписалите се ще прекратят всякакви отношения с Human Brain Project.

„Невробиологията усъвършенства нашето разбиране за нормална и патологична работа на мозъка, предлагайки потенциално огромни изгоди за обществото. Затова тази наука е важна за Европа. Human Brain Project, финансиран от Еврокомисията (ЕК), трябва да служи на тази мисия. Но във връзка с тясната му насоченост той стана доста спорен и предизвика разногласия сред европейските невролози, в резултат на което участниците го напускат. Сега е планирано преразглеждане на НВР. Бихме искали да обърнем вниманието на ЕК към тези проблеми. Смятаме, че НВР не е проработен и не е подходящ да стане фундамент на европейската неврология“, се казва в писмото.

Лекари и учени са притеснени, че независими неврологични изследвания сега ще бъдат свързани с инициативата на Еврокомисията в рамките на така наречените партньорски проекти, от което финансирането може да бъде орязано. Недоволство предизвиква и управленската политика на швейцарския професор Хенри Маркрам, назначен за главен координатор на проекта.

В съставената от него програма не се намерило място за когнитивисти, изучаващи висшите психични функции – например мисленето. По неговия замисъл компютърното моделиране на мозъка се базира на по-примитивни функции и данни за отделни неврони.

Според невролога Питър Даян от Лондонския университетски колеж в дадения момент „пълномащабно моделиране на човешкия мозък е абсолютно преждевременно“.

„Останахме с проект, който от научна гледна точка е обречен на провал. Това е празно пилеене на пари, което ще остави без средства ценни изследвания в невронауката, а тези, които финансират работата – справедливо разстроени“, казва ученият.

Невробиологът Александър Пуже смята, че дори компютърното моделиране да успее, то няма да обяснява как работи мозъкът: „Опасността е в това, че Европа смята, че инвестира в голям проект по невронаука, а това не е така. Това е IT проект. Те трябва да разширят сферата на изследванията и да се възползват от знанията по неврология.“

Координаторът на проекта Хенри Маркрам на свой ред настоява, че базата на изследванията са компютърните технологии, а не неврологията, тъй като главната цел не е да се усъвършенстват знанията в областта на невронауката, които и без това били достатъчно, а да се използват те на практика с помощта на нови инструменти.

Неговият помощник, неврохирургът Ричард Фраковиак от Лозана, разчита, че мегапроектът ще стане платформа за „медицината на бъдещето“, и нарича обвиненията срещу тях ирационални.

Професорът по неврология Колин Блекмор от Лондонския университет предлага да се преориентират към по-достъпни цели.

„Целите трябва да бъдат реалистични – това е най-главното. Ако те са обещали на политиците, че ще изобретят лекарство срещу старческо слабоумие или чудесни пробиви в областта на изкуствения интелект, но не предоставят нито едното, нито другото, това повсеместно ще окаже негативно влияние на финансирането на неврологията в бъдеще – и това ще бъде катастрофа“, резюмира лекарят.

Мегапроектът по симулация на човешки мозък се състои от 12 подпроекта (от програмиране до изучаване на строежа на невроните), които се реализират отделно, но са свързани помежду си. Например проектът „Стратегически данни за човешкия мозък“ е призван да събере наедно микро- и макроскопичните данни за човешкия мозък, получени с помощта на електронна микроскопия и магнитно-резонансна томография.

Негов резултат ще стане 3D карта с детайлно изображение на мозъчните области и невронните мрежи. Друга програма – „Когнитивна архитектура“ – ще задълбочи познанието за това как човек разпознава пространството, възприема времето, в какво се заключава мотивацията, как протичат процесите по обучение и паметта.

Инженери и програмисти на свой ред ще се опитат да пренесат данните от неврологията в компютър, за да пресъздадат човешкия мозък.