Никой не е Господ

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Господ

Седяхме със стария ми приятел Лати в кварталната кръчма и си чешехме езиците. По телевизията даваха края на процеса в Хага срещу африканския крал генерар Сефу и цялата му клика.

Безсмислено бе да сменяме канала, защото навсякъде предаваха на живо, а си и беше интересно. Адвокатите пледираха едно и също: професор Мюлер нямала вина, замисълът бил благороден, но техниката изневерила. Демек целта оправдавала средствата.

Като че до един в предишните си прераждания са били от ордена на йезуитите. В кафенето пиенето беше напреднало и както обикновено, стана спор – може ли да има цел, оправдаваща всички средства. Саморазправа или закон? Тежи ли „благородното” убийство?

Знаете как е на по няколко питиета. Дори на подсъдимата скамейка Кристине Мюлер си я биваше – красива руса немкиня на средна възраст, в перфектен тъмнолилав костюм, номинирана за Нобелова награда в областта на физиката. Беше открила четвъртото измерение.

– Госпожо професор, на телефона кралят Сефу. Звъни за трети път днес. Някак си е неудобно все да лъжем че ви няма.

Мюлер ядно разпери ръце. Този съвременен диктатор бе истински досадник. Иначе дори красив и величествен в африканските си одежди, той бе завършил престижен американски университет и говореше свободно няколко езика. Видяха се веднъж на прием и след като ги представиха един на друг, почна откровено да я сваля, а тя побърза да го забрави. Не понесе надменното му държане, като че светът му бе лична собственост.

Кристине се чувстваше истинска християнка и не одобряваше геноцида, прилаган от марионетното правителство върху поданиците. Африканската страна заемаше първо място по разпространение на СПИН.

Мизерията и гладът я потресоха, след като видя телевизионен филм, сниман тайно от белгийски оператори. Кадрите почти се наслагваха с тези от някогашните концентрационни лагери на хитлеристите. Пак автомати и пак бой, само дето на фона растяха палми. Всичко изглеждаше толкова сюрреалистично, че Кристине дори се зачуди защо не вижда опитомени лъвове или гепарди вместо лаещите овчарки.

Като студентка бе активистка в някакво ляво движение и дори организираше различни протестни акции, но след това опитите да забременее, последвалият развод, както и работата напълно я погълнаха и дистанцираха от социални изяви. Работохоличка, тя притежаваше редкия талант за невероятни изводи на база получените резултати, което съвсем скоро я нареди сред водещите физици в света.

Занимаваше се с проблемите на пространствено-времевия континуум и при един опит се докосна до мечтата на поколения учени – успя да изпрати в друго измерение едно от морските свинчета. Естествено, не можа да установи къде и да го върне, но си бе решителен пробив. Бавеха я недостатъчните субсидии, отпускани от държавата предвид рецесията в световната икономика.

Изградената инсталация бе миниатюрна, а за потвърждение на опитите бе необходима голяма. Но името ѝ се разчу и след поредното интервю я потърси бившия и съпруг. Срещнаха се, Кристине разбра, че любовта не се е завърнала, а просто човекът имаше нужда от пари и слава, и затова смени веднага номера на мобилния си телефон.

Горе-долу по същото време започна да звъни и Сефу. Беше ѝ писнало от поздравления, изпълнени с фалш и разпореди на секретарката да не ги свързва. Но това непрестанно звънене едва ли бе само да ѝ честити. Отправи се към бюрото и вдигна слушалката.

– Госпожо професор, най накрая благоволихте да откликнете на зова на един ваш слуга – прозвуча мазният глас на краля.

– Нито сте ми слуга, нито аз ваша поданичка – сряза го не съвсем дипломатично Мюлер. – Предварително се извинявам, но времето ми е кратко.

– И аз ще бъда кратък – отвърна Сефу. Търся учен точно по специалността ви. Само за няколко месеца. За размера на заплатата можете да посочите каквато си искате петцифрена сума. В евро, защото доларът много падна – опита се да хитроумничи той, но веднага пак стана сериозен. – А след приключването на изследванията ще получите чек за сто милиона. Предполагам ще ви стигнат, за да продължите изследванията си дори и в друго измерение.

Странно защо кралят непрекъснато се опитваше да демонстрира чувство за хумор и прикриваше някаква неопределена заинтересованост.

– Че във вашата страна не съм чула да се развива физика – опита се да хване бика за рогата Кристине.

– И сте много права. Вие ще я развиете еднократно. След няколко месеца ще си вземем довиждане и ще се върнете в катедрата си. Много, много богата и независима. Истината е, че имам нужда от малко реклама, в което няма нищо лошо. Ще позвъня след три дни за решението .Моля само не го отхвърляйте емоционално.

„Всъщност много съм изморена”, помисли Кристине. „Мога да си позволя малко почивка. Едва ли ще има кой знае колко работа там. Предложението е повече от странно – явно някой ПР се е заел с излъскване на кралския имидж. Не съм излизала извън Европа с изключение двудневната конференция в Канада. А парите са страшно много. И ми трябват.”

В уреченото време Сефу се обади и след положителния отговор каза кратко „Чудесно. Уредете си нещата и когато се приготвите, в посолството ще ви чака двупосочен самолетен билет в плик и визитката ми. При пристигането само я покажете на охраната. Всички вече са предупредени. Ще бъдете очарована от Африка.”

Когато стъпи на стълбичката за слизане, Кристине почувства, че се потапя в пещ от горящ метал. За нейна изненада дори не се наложи да преминава през сградата на летището. До самолета чакаше огромна правителствена лимузина. Оказа се, че е дошъл лично министърът на образованието. Преминаха през цялата столица, но не спряха никъде.

Контрастът между централната част и предградията бе поразителен. Навсякъде патрулираха военни части и тя се запита какво прави тук. Съвсем скоро пътят ги отведе до университетско градче в покрайнините с ограда от бодлива тел и охраняем портал. Колата спря пред разкошна вила, потънала в зеленина. Отнякъде се появи красива африканка, която на приличен немски обясни, че се казва Феми и е прислужницата. Изглеждаше много млада, почти дете.

Министърът се извини предвид спешно заседание на правителството и че със съжаление я оставя, но вечерта ще се видят на специалното празненство, организирано от краля в нейна чест.

Отзад имаше огромен двор с басейн, палми около него и покрито барче. Малко кътче от рая. „Кога ли ще се научим да живеем пълноценно”, промълви професорката, загледана в отразените във водата облаци. Единственото, което я дразнеше, бяха неестествено високите стени, обиколили двора. В нормалните държави дори милиардерите не се ограждаха така.

По късно Кристине щеше да установи, че зад стената денонощно обикаляше патрул с кучета. Стреляше се без предупреждение.

Докато пътуваха към града, тя наблюдаваше през стъклата невероятно красивия залез. Такива небесни полутонове не можеха да се видят в Берлин поради замърсения въздух и тя реши, че това е едно от нещата, които са ѝ липсвали. И веднага тези бидонвили – как е възможно на едно място едновременно да са прекрасното и грозното. Всъщност това бе самият живот, винаги с двата си края.

Още преди да влезе в залата, успя да чуе: „Сега ще ви представя нашата почетна гостенка“… и в следващия момент кралят ѝ целуваше ръката, а наоколо ръкопляскания и усмивки, усмивки. Кристине не можеше да прецени кои и доколко бяха искрени, но определено ѝ стана приятно.

Обикновено не се поддаваше на ласкателства, но тук направи поредното си откритие – тщестлавието било човешко качество. Опита да се съсредоточи, тъй като Сефу ѝ представяше членовете на правителството, но имената звучаха странно и тя реши засега да пропусне запомнянето. Към тях се приближи прекрасна млада чернокожа жена с царствена осанка.

– Запознай се със съпругата ми Махумба. Надявам се да станете добри приятелки.

Заговориха на английски. Оказа се, че кралицата е следвала история на изкуствата в Лондон и е невероятно привързана към традициите и обичаите на страната си. Изглеждаше интелигентна и мила. Наистина обичаше съпруга си и дори го защити:

– Западните хора не разбират добре африканците. Дори да живееш тук години, пак си оставаш чужд. Повече предпочитате да критикувате и по-малко да помагате искрено и безвъзмездно. Винаги търсите ползата. Съпругът ми не е престъпник. Но наследи много проблеми и неприятели. Като го поопознаете по-добре, ще разберете.

„Дано да е така”, се усмихна наум Кристине Стана ѝ приятно от неподправения ентусиазъм на Махумба.

Само след половин час всичко се срина. Седяха насаме със Сефу и тя не вярваше на ушите си.

– Развитите държави ни превърнаха в бананова република, а сега ни сочат с пръст. Да, имаме мизерни условия за живот, непрекъснато се водят някакви локални междуплеменни войни, не успявам да организирам прехраната и медицинското обслужване на милиони хора. Но поне не седя със скръстени ръце. Търся варианти и мисля, че намерих най-добрия. Ти трябва да ми помогнеш. Наел съм най-способните инженери. Ще изградим твоята мечта – голяма инсталация, и ще прехвърлим милиони хора в един по-добър свят, без болести и недоимък. Там ще бъдат щастливи.

В началото Кристине предположи, че Сефу се шегува. Но пламът, с който ѝ обясняваше нещата, я караше да си мисли, че диктаторът не е психически добре. Да, имаше някакъв лукав резон в думите му. Но резултатите ѝ не бяха окончателни, нямаше изведени точни параметри, пък и хората не бяха морски свинчета.

– Та нали след кучетата в Космоса полетяха хората – продължаваше той, – аз не желая лошо на нито един човек. Но не искам повече хората ми да умират от глад и болести. Роден съм да им дам шанс. Знам, че в момента съм ти омразен. Но ако оставиш чувствата настрана, ще признаеш, че съм прав. Добре, нека не бъдат хора. Обещавам, че опитите ще са само с животни – примерно маймуни. Поне да дадем надежда на човечеството.

Кристине не знаеше какво да мисли. След като вече му е хрумнало, с пари щеше да привлече дори асистентите ѝ, пък и не само тя работеше върху тази материя. Бе световноизвестна, не беше затворник, а един истински проблем за минути се отзоваваше във водещите новинарски емисии. Може би бе предубедена за Сефу. Най-добре бе да контролира нещата лично. Съгласи се със свито сърце.

– За да разсея окончателно съмненията ти, предлагам с теб да работи ограничен екип. От утре ще имаш възможност за събеседвания с научни работници и сама ще подбереш помощници. Ще се увериш, че няма да ти се меся в работата.

През следващите дни професорката провеждаше разговори и накрая се спря на двама – доктора по приложна физика Кибуе и асистентката Ния. За нейна радост и двамата не бяха фенове на краля – техни роднини бяха избити от войниците му и това я успокои – най мразеше нелоялни колеги доносници и интриганти.

Африканската държава бе основен износител на нефт и приходите позволиха за два месеца инсталацията да бъде изградена, при това в близост до нейната вила. С Кибуе и Ния се сработиха отлично. Кристине продължаваше теоретичните си разработки, но все нещо ѝ се изплъзваше. Не съзнаваше, че от работа бе отслабнала, а уж бе дошла на почивка.

Настъпи денят на първия опит. Голяма част от лицата на присъстващите ѝ изглеждаха еднакви, имената им така и не запомни, познаваше само Оби – личния телохранител и неотлъчна сянка на Сефу. Истински черен Херкулес, с голям белег на лицето, той всяваше инстинктивен страх и дори министрите се отдръпваха от него.

Маймуната изчезна. За секунди настъпи пълно мълчание, всички бяха застинали, само кралят изглеждаше превъзбуден.

– Успяхме – отекна гласът му. – Черпя с шампанско за здравето на най-талантливата жена в света – професор Мюлер.

Кристине усети погледите на всички и въпреки че си заслужаваше поздравленията, се изчерви. Механично пое подадената и чаша и се чукна със Сефу.

– Нека пием до дъно – каза той. – Да забравим за работата.

Виното беше с превъзходен, макар и странен вкус.

 

Когато отвори очи, Кристине първо видя системите и веднага разбра, че е била измамена.

Намираше се по пижама в леглото във вилата. На шкафчето до нея имаше електронен часовник с календар, който Кристине винаги носеше със себе си – нещо като талисман. Според датата излизаше, че не се е събуждала около три седмици. Феми пристъпи с поднос в ръце .

– Закуската, госпожо – каза тя, но по лицето ѝ бе изписано явно притеснение. Зад отворените врати, водещи към задния двор и басейна, се виждаше стойката на войник с автомат.

– Какво става тук? – бе простият въпрос на Мюлер. Но отговорът обещаваше да бъде сложен.

– На коктейла ви стана зле – каза Феми, поглеждайки уж разсеяно, но съвсем умишлено към камерата високо в ъгъла – и дни наред спахте непробудно. През това време навън станаха вълнения и увеличиха охраната.

Сервираната история бе съшита с бели конци и все пак Кристине реши да влезе в играта.

– Но защо имам охрана, аз на никого не съм направила лошо.

– Защото сте бяла.

– Това просто не е истина – започна Кристине, но спря, забелязвайки поставения пръст на устните на Феми. – Всъщност защо не сервираш до басейна? Искам да се поглезя, хапвайки и плувайки. Ще ми правиш компания а после ще ме масажираш. И кажи на горилата отвън да се разкара някъде, където да не го виждам.

Докато плуваха, със задъхан от вълнение глас Феми ѝ разказа, че Кристине умишлено е била упоена. След успеха с маймуната започнала телепортацията на хора. Изпращали ги на групи с мащабна реклама за рая. Потокът не преставал. Къде насилствено, къде по неволя.

Прекъснали изследванията за установяване параметрите на препращанията, като в лабораторията оставили само Ния, лично надзиравана от Оби и командата му. Кибуе също бил пратен в отвъдното. Някои племена се надигнали, но били зверски премазани от армията.

Кой знае колко щял да продължи зловещият експеримент, ако неочаквана находка на една антарктическа експедиция не променила коренно нещата. Австралийски геолози при научни сондажи се натъкнали на нещо ужасно. Под няколкометровия леден пласт имало хиляди тела на негри, попаднали по волята на Сефу назад във времето. Личало, че тези хора са се борили, вървели са и са търсили спасението, но така и не са го открили.

Две ледени статуи бяха потресли полярниците – майка, гушнала бебчето си, и млад негър, подкрепящ сакатия си баща. Снимките обиколили световните медии, международната общественост се надигнала и се наложило безпрецедентно бързо свикване на Общото събрание на ООН.

За пръв път от десетилетия Съветът за сигурност без вето приел резолюция, осъждаща режима на Сефу и изпращане на международни миротворчески сили, включващи най-добрите екипи от специалните части на Англия, Израел, Русия и САЩ.

Феми още не бе завършила, когато в далечината се чу характерният звук от хеликоптери и секунди след това над двора увиснаха три машини, от които вече се спускаха командосите.

–––––––

Никой не е Господ е разказ на нашия читател Тоник Алексиев. В рубриката „Разкази“ може да се включи всеки желаещ, очакваме ви на имейл info@megavelena.com.

Категории на статиите:
Разкази

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори