Единак на настоящето

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Дейв се събуди рано както обикновено. Денят му трябваше и щеше да бъде оползотворен до невъзможност добре. Ефективността на програмиста в него бе дотолкова изчистена от случайни попадения и евентуалности, че дори местоположението на четката му за зъби, траекторията ѝ при вземане и връщане, както и служещата и функция, бяха плод на стройна система от знания.

Спокойно би могло да се изтъкне,  е в този единак на програмируемото настояще мисълта като такава бе намерила една от най-успешните биосистеми за самоосъществяване.

Дейв се погрижи за сутрешния си тоалет и ежедневната си грижа за тялото, обличане, закуска със същата бързина, с която проследяваше желанията, сформирали се из почти нищото на щракащите му по клавишите пръсти.

Макар и привидно обитател на млада телесност, която също бе резултат от сериозната му изследователска дейност, броят на опитните му житейски години не бе никак малък. И най-вече критичните моменти, след които той все някак си бе оцелявал, изтритите, пренасочени, препрограмирани условия бяха дословно равнообемни на планински масив, до който и между впрочем и обитаваше. Това един вид бе и неговото възстановяващо го сметище.

Както обикновено, стоейки зад клавиатурата, провери и обезопаси системата си. Задължителното условие за старт на деня, а проверката се разстилаше пред него спираловидно до крайната точка, която го свързваше с настоящия ден, в който се озоваваше. Този ден също обещаваше да разгърне спираловидния си тип характер на учестител.

И така, до момент Х. Вечерният момент Х пък беше ключов предавател с постоянна характеристика, която той отново щеше да използва като един вид времеви стабилизатор. И това до рестартиране От орбитата на същия този момент предстояха следващи проверки, спираловидни разгръщания на възможности и така до следващ момент на стабилизация ,под ключовото название Y.

Баналности от рода не го дразнеха с повтаряемостта си. Той знаеше, че това е само ежедневната му грижа за самосъхранение и дори много повече от това. А трябваше да си признае, че извън всички елементи на проверки и постова охрана светът от възможности, който се възправяше пред него, бе неизбродим.

Усещането бе за някакъв неоприличен вид екстаз, подобно на някои богоописващи определения. Той бе и Тор, и Прокреатор, и четящ, и задаващ, и потребяващ. Сетивата и усещанията на възможещ трудно биха понесли една такава констатация на действащ експериментатор.

Лесно биха блокирали в многобройните лабиринтни пътеки и изходни врати на системата от психични способности – биха се обявили за болни, за перверзни. Но тоѝ ги бе превъзмогнал. Издържаше и това. И то прекрасно добре.

***

В долния ляв ъгъл на екрана, с периферното си зрение, почти по навик, наблюдаваше своя  Спящ Том. Това бе едно старинно наименование на детска игра от зората на линейното програмиране. Той бе я харесал и съживил като една своя паралелна игра реалност.

Спящият Том наистина обичаше да поспива и обикновено го правеше много и в пренасита, докато Дейв бе зает с разни други важни начинания. Том бе събуждан в моменти на разтуха, желание за игра или в кадъра на някакво експериментално начинание. В такива случаи денят му бе посветен, контролът – старателен, а командите – прецизни и, разбира се, ефективни.

И този ден Том бе събуден достатъчно рано. Обновен с необходимите му за целта параметри, макар и понасъбрал давност в годините, той продължаваше да бъде най-ефективният и печеливш за Дейв продукт. С присъщия за създателя му характер, Том също бързо и ефективно извършваше действията по сутрешния си тоалет.

Отреагира по прилежен начин на новата командна пътека, зададена от Дейв. Отказа кафето, вземането на преносимия таблет, който би се явил и проследяващ го елемент, и заизпълнява задачите на деня. Достатъчно ловък в предвижданията на търсените реакции, бърз и винаги доосъвременяем с последен вик програми, той беше онази реализирана мечта на съзнанието за жива невидимост, тип Троянски кон.

Макар и единак във виртуалната си обител, Дейв имаше много и различни съседи – съвременници в идеята и разбиранията, приятели и, разбира се, конкуренти. Те си съжителстваха така, досущ и дословно по житейски. Къде в разбирателство, къде в дребни спорове, къде насъбрали се на по кутия цигарен дим около една каса и с бира, къде около някаква неизвестност или направо около интересна партия шах.

Разбира се, шахът отдавна не бе онази статична идея за управление на бъдещето в няколко хода и предвиждания. Тя бе останала в обозначенията като символ на програмиране, тип игра на стъпково проследяване на възможностите.

В едни такива моменти на игра, спящият Том, цял един човек, дишащ, мислещ, чувстващ и живеещ на хилядолетност отстояние от Дейв, ставаше една такава табла за шах, на която Дейв и партньорите му на деня по преживявания се стоварваха с наличното си от команди, интриги и ходове.

В такива дни горкият човек направо вреше от движения, препълненост от начинания, адреналин команди и многобройни, поляризирано добри или лоши стълкновения лице в лице.

Дейв бе застинал в една неподвижност по сензитивна уловяемост. Беше по обикновеному крайно концентриран. Том се разхождаше там някъде из декорите на светската си реалност, размишляваше, твореше и отпочиваше, а всичките му неведоми мисловни сигнали надминаваха крехкия диапазон на черепната му кухина и в подобие на звукова вълна заливаха с мощността на ехото си обширно усвоената Дейвова територия.

Беше великолепна игра на пречупващо-отразяващи се мисъл сигнали. За възприятията му те бяха равнозначни на храна, ароматизирана с деликатния мирис на хубаво отгледани, пресни, сочни и екологични мисли, поднесени с насладата от времеви мус с шоколадов привкус. Беше някакъв рядък и почти неуловимо фин момент на дегустация.

Съвършено удоволствие..

–––––

Това е разказът на Елка Иванова. Тя ни го прати без заглавие и понеже бързахме да го публикуваме, не успяхме да осъществим комуникация и да я попитаме какво заглавие би му дала. Очакваме и вашите разкази на имейл info@megavselena.com.

Категории на статиите:
Разкази

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори