Нима е възможно да възкръснеш?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Наистина ли замяната на кръвта на пациента с охладен физиологичен разтвор е способна да върне към живот човек, намиращ се в клинична смърт?

„Ако температурата на тялото ви е 10°C, мозъкът не подава признаци на активност, сърцето е спряло, а в организма няма кръв, то едва ли някой ще оспори, че сте мъртви – казва научният сътрудник на Аризонския университет Питър Ри. – Но ние можем да ви върнем към живот.“

Питър Ри не преувеличава. Експериментите, които той провежда заедно с колегата си от Мерилендския университет Самюел Тишерман, са доказали, че организмът с часове може да се поддържа в състояние на анабиоза. Техният метод, засега изпитан само върху животни, е един от най-смелите в медицината.

В хода на тази процедура от организма на пациента се извежда цялата кръв, а тялото се охлажда с повече от 20 градуса. След операцията кръвта отново се влива в организма и тялото бавно се нагрява.

„Щом кръвта се влее в организма, кожата веднага порозовява, а при определена температура сърцето се включва спонтанно – разказва Питър Ри. – Това е доста любопитно – при температура 30°C сърцето започва да бие самò. След това, когато тялото стане още по-топло, то самостоятелно възстановява нормалния си ритъм.“

Поразителното е, че животните, върху които е провеждан този експеримент, след връщането към живота показват много малко признаци на някакви странични ефекти. „Известно време те не стоят много здраво на краката си, но още на следващия ден се държат абсолютно нормално“, казва Самюел Тишерман.

Тишерман стана известен, след като заяви, че е готов да приложи този метод върху пациенти на болницата в Питсбърг. Според нето това трябва да са пациенти, получили огнестрелни рани и намиращи се в критично състояние, когато сърцето вече е спряло. За такива хора предложената от Тишерман методика е последна надежда.

„Да излъжеш смъртта с анабиоза“, така съобщила за идеята тв CNN. Вестник New York Times поставил още по-язвително заглавие: „Да убиеш пациент, за да му спасиш живота“.

Ненужна сензация

Толкова сензационно осветяване на експериментите му понякога засяга Самюел Тишерман. В разговор той прави впечатление на човек мислещ, уравновесен и нямащ за цел да поднесе изследванията си в сензационна светлина.

Ученият е особено предпазлив в употребата на термина „анабиоза“.

„Не ме притеснява това, че мога да допусна неточност. Но когато хората слушат този термин, те си представят Хан Соло от „Междузвездни войни“ или космически пътешественици, които може да се замразят и изпратят на Юпитер, където да оживеят“, казва той.

„Това изкривява смисъла на моите изследвания. Важно е да се разбере, че това не е научна фантастика. Тази теория е основана на експериментална робата и се изпитва в строго съответствие с научната методика, преди с нейна помощ да започнат да се спасяват хора от смърт“, твърди Тишерман.

Партньорът му по изследвания Питър Ри е придобил широка известност след лечението на американския конгресмен Габриела Гифърдс. През 2011 година върху нея беше извършено покушение, тя получи тежка рана в главата, но лекарите успяха да я спасят.

Питър Ри има по-смели планове от Тишерман за използването на „физиологичната анабиоза“. Той не изключва възможността за поддържане на организма в такова състояние дълго време. Макар по думите му това да е в далечното бъдеще. „Това, което правим сега, е само началният стадий на експеримента“, казва той.

Самюел Тишерман е започнал да изучава проблемите на реанимацията още в медицинското училище, където негов наставник е бил Питър Сафар. През 60-те години Сафар бил пионер в кардиопулмоналната реанимация (КПР). Сега непрекият масаж на сърцето или компресията на гръдната клетка е известна на всички процедура – с ритмичен натиск върху гърдите се прави опит да се накара сърцето отново за заработи.

Работата на Питър Сафар е изменила нашите представи за смъртта като едномоментно явление. „Свикнали сме да смятаме, че смъртта настъпва мигновено и когато умираме, няма път назад“, казва Сам Парния от Нюйоркския университет в Стоуни Брук.

„Преди така и беше. Но с появата на КПР ние разбрахме, че клетките в нашето тяло не умират още няколко часа след като се окажем в състояние на клинична смърт. Така че дори след като сте станали труп, може да ви върнат към живот“, обяснява Парния.

Смъртта – момент или процес

Тишерман смята смъртта за момент (очевидно субективен), когато лекарите прекратяват кардиопулмоналната реанимация, виждайки, че тя вече няма да помогне. Но според него и след това някои хора могат да се върнат към живот.

През декември вниманието на много лекари привлякла научна статия в сп. Resuscitation, твърдяща, че половината от запитаните лекари в бързата помощ поне веднъж са били свидетели на така наречения феномен Лазар (авторесусцитация), когато сърцето на пациента спонтанно започва да бие, след като лекарите вече са загубили всяка надежда.

Но да се върне сърцето към работа, е само една от задачите, стоящи пред реаниматорите. Недостигът на кислород в резултат на спирането на сърцето може да предизвика сериозни увреждания на важни вътрешни органи и преди всичко – на мозъка. „Всяка минута, когато към тези органи не постъпва кислород, протича процес на умиране“, казва Тишерман.

Бившият му учител Питър Сафар е предлагал за решаването на този проблем да се използва терапевтична хипотермия – охлаждане на организма до около 33°C. За тази цел пациентът например можело да се обтрие с лед. При понижена температура жизнената дейност на клетките се забавя, снижава се техният метаболизъм, а следователно – и исхемичното увреждане на тъканите, до което води недостигът на кислород.

Прилагането на препарати, поддържащи изкуствената циркулация на кръвта и снабдяващи я с кислород, е помагало да се продължи времето между спирането на сърцето и смъртта на мозъка. Една от тексаските клиники наскоро съобщила, че 40-годишен мъж е оцелял без каквито и да било последствия за мозъка след три часа и половина КПР.

Направили му сърдечния масаж, като се сменяли лекари, медицински сестри и дори студенти, озовали се наблизо. „Всеки, който можеше да помогне, беше помолен да вземе участие“, спомня си д-р Скот Тейлър Басет.

Но такива случаи са редки. Басет казва, че лекарите са продължили реанимацията само защото пациентът по време на процедурите дошъл на себе си, независимо че сърцето му не работело.

„По време на реанимацията той разговаряше с нас и ние разбрахме, че още не е получил неврологични увреждания – разказва д-р Басет. – Такова нещо никога не съм виждал – нито преди, нито след този случай. Именно благодарение на това ние взехме решение да продължим.“

Времето решава всичко

Толкова дълга кардиопулмонална реанимация сега е невъзможна за тези, при които спирането на сърцето е станало в резултат на тежка огнестрелна рана или травма – например получена в автомобилна катастрофа.

Сега за хирурга в такава ситуация най-добрият вариант е да блокира артериите, водещи в долната част на тялото, след което да отвори гърдите и да масажира сърцето, за да снабди с малко количество кръв мозъка, докато се обработват и зашиват раните. Но за съжаление в такива случаи оцелява само един от десет случая.

Именно по тази причина Самюел Тишерман иска да охлажда тялото до 10-15°C. Това може да даде на лекарите повече от два часа за операция. Подобно охлаждане понякога се прилага при операции на сърцето, но методиката на Тишерман е първият пример за съживяване на пациент, намиращ се в клинична смърт.

Вероятно най-удивителното в тази процедура е това, че лекарите трябва да източат цялата кръв от организма на пациента и да я заместят с охладен физиологичен разтвор. Тъй като метаболизмът в организма е прекратен, на него не му е необходима кръв за поддържане на жизнената дейност на клетките, и физиологичният разтвор е най-оперативният начин за охлаждане на пациента, твърди Тишерман.

Самюел Тишерман в продължение на две десетилетия заедно с Питър Ри и други колеги е събирал база данни, потвърждаващи, че тази процедура е безопасна и ефективна. Доказателство за това са многобройни експерименти със свине, получили травми, практически несъвместими с живота.

В хода на такива операции лекарите видели, че животните се намирали вече далеч зад границата между живота и смъртта и все пак успявали да ги спасят.

„Свинята побеляваше, доколкото това е възможно – разказва Питър Ри. – Тя се превръщаше в бледо охладено месо.“ Но ако животните били охлаждани достатъчно бързо – с около два градуса по Целзий в минута – почти 90% от тях оцелявали, когато кръвта се влеела отново в техния организъм. Дори след като са лежали бездиханни няколко часа.

„За присъстващите това беше удивително зрелище – да видят как сърцето на животното отново започва да бие“, казва Ри.

След като свинете се върнели към обичайното си състояние, изследователите провеждали редица тестове, за да разберат увреден ли е мозъкът им. За тази цел преди процедурата те тренирали животните да откриват контейнер с определен цвят, в който била скрита ябълка.

След своето оцеляване повечето животни помнели къде да търсят лакомството. Други свине, които не били обучавани, се учили да правят това след операцията. Те схващали задачата също толкова бързо, колкото и другите. Това позволява да се предположи, че процедурата не е оказала негативен ефект върху тяхната памет.

Ясно е, че получаването на разрешение за такъв експеримент с хора е било много трудно. В началото на тази година Тишерман най-сетне получил позволение да прилага своята методика в тестови изпитания върху пациенти, получили огнестрелни рани.

За операция в болницата на Питсбърг всеки месец постъпва един или двама такива пациенти. Това позволява да се смята, че за изминалите месеци върху някои от тях вече е изпробвана методиката на Тишерман. Макар че самият той още не иска да споделя резултатите. Тишерман възнамерява да проведе подобни изпитания в Балтимор и ако всичко премине гладко, Питър Ри ще започне същата работа в травматологичния център в Тусон, щата Аризона.

Както и с хората от други медицински изследвания, пренасянето на тези изпитания от животни върху хора е свързано с някои трудности. Например животните в края на експеримента получават своята собствена кръв, докато хората ще имат нужда от донорска, която седмици се е намирала в хранилището. Животните в хода на операцията са били под анестезия, но на хората ще се наложи да минат без нея.

Всичко това може да повлияе на реакцията на организма. Но Тишерман остава оптимист: „Смята се, че кучетата и свинете реагират на кръвотечението по същия начин, както и хората“, казва той.

Лекарите наблюдават тези експерименти с голям интерес. „Това е много смело – казва Сам Парния. – Много от нас са съгласни с това, че за съхранение на мозъка е необходимо да се охлади тялото много повече, отколкото се прави сега. Но не се решаваме на тази крачка.“

Ако изпитанията минат по план, Тишерман възнамерява да прилага своя метод и за лечение на други типове травми. Пациентите с огнестрелни рани били избрани за първите изпитания, защото в такива случаи е по-лесно да се локализира мястото на кръвотечението.

Но той се надява, че в крайна сметка така ще могат да се лекуват и случаи на вътрешни кръвоизливи – например в резултат на катастрофи. Възможно е някой ден тази методика да се използва за лечение на пациенти, преживели инфаркт на миокарда и страдащи от редица други болести.

Успехът на изпитанията може да отвори пътя към изследването и на други форми на анабиоза. Някои учени искат да проверят може ли набор медикаменти, добавени към физиологичния разтвор, още повече да забави метаболизма и да предотврати поражението на тъканите на организма.

Един от многообещаващите кандидати за тази роля е сероводородът – химично съединение, придаващо неприятния мирис на развалените яйца. Установено е, че той също снижава метаболизма при някои животни. Но засега има малко доказателства, че сероводородът, който е отровен, е способен да повиши шансовете за оцеляване при спиране на сърцето.

Тишерман смята, че вместо това е по-добре да се намерят мощни антиоксиданти, способни да унищожат химичните елементи, поразяващи клетките.

Питър Ри е убеден, че методиката на „физиологичната анабиоза“ може да се изпита и внедри колкото се може по-бързо.

BBC Future

Категории на статиите:
Синя луна

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори