Ново проучване оспорва лунния произход на астероида, към който се е насочил Китай
Китайската космическа мисия „Тиенуън-2“ е на път към астероида Камо’оалева, за който доскоро се смяташе, че е отломка от Луната.
Мистерията на червения астероид
Китай се подготвя да вземе проба от малък околоземен астероид, който според преобладаващата досега теория е фрагмент, откъснал се от Луната.
Смяташе се, че древен сблъсък в кратер на обратната страна на естествения ни спътник е изхвърлил парчето скала в космоса. Ново проучване обаче оспорва тази идея. И твърди, че необичайният червен цвят на астероида може да бъде възпроизведен в лабораторни условия без лунни материали.
Обектът на китайския интерес е астероидът Камо’оалева. Това е квазиспътник, който обикаля около Слънцето, но остава сравнително близо до Земята.
Диаметърът му е по-малък от 100 метра, а едно пълно завъртане около оста си извършва за 28 минути.
Мисията за връщане на проби „Тиенуън-2“ стартира през май 2025 г. Планът е космическият апарат да достигне астероида, да събере материал от повърхността му и да го достави на Земята до края на 2027 г.
Спектрален анализ и лабораторни експерименти
Предишни изследвания свързваха Камо’оалева с лунни проби, което даде основание на учените да предполагат, че той произхожда от Луната.
Екип, ръководен от планетолога Ян Ли от Института по геохимия към Китайската академия на науките, е анализирал отново отразената от астероида светлина. Всеки минерал оставя уникален „отпечатък“ в светлинния спектър.
Анализирайки тези данни, екипът на Ли установява, че те съответстват повече на LL-хондрити – често срещан клас каменни метеорити с ниско съдържание на желязо, отколкото на лунни скали. Единственото несъответствие бил значително по-червеният цвят на астероида.
За да проверят хипотезата си, учените провели експеримент
Те взели истински LL-хондрит, стрили го на фин прах и го облъчили с високочестотен лазер, симулирайки процеса на космическо изветряне. Резултатът бил поразителен. Прахът рязко потъмнял и цветът му станал също толкова червен, колкото този на астероида Камо’оалева.
Този експеримент поставя под съмнение уникалността на астероида, тъй като в космоса са открити и други подобни обекти, богати на силикати.
Откъде тогава идва Камо’оалева?
Ако астероидът не е от Луната, той трябва да има друг произход. Изследователите са моделирали траекторията на загадъчната скала и симулациите показват, че със 70% до 80% вероятност обектът е дошъл от вътрешния основен астероиден пояс.
И по-конкретно от семейството астероиди Флора. Въпреки това версията за лунния произход все още не е напълно отхвърлена.
Окончателният отговор на въпроса дали Камо’оалева е парче от Луната или обикновен астероид ще бъде даден, след като пробите от него се завърнат на Земята и бъдат анализирани в лаборатория.
Междувременно китайската наука постигна и друг пробив
За първи път в света на борда на орбиталната станция „Тянгун“ бяха изпратени изкуствени човешки ембриони, създадени от стволови клетки. Целта е да се изследва влиянието на микрогравитацията върху ранното клетъчно развитие и възможността за човешко размножаване в космоса.
Моделите на ембриони, които са структурно сходни с истинските, но не могат да се развият в пълноценен организъм, се развиваха в орбита в продължение на пет дни, след което бяха замразени за последващ анализ на Земята.
Сравнението им с контролни проби, останали на планетата, ще помогне на учените да оценят рисковете, свързани с бъдещото дългосрочно пребиваване на човечеството извън Земята.

