Дългосрочните прогнози на слънчевата активност сочат, че следващата фаза на затишие на Слънцето може не само да забави измененията на климата, но и да предизвика значително снижаване в скоростта и ръста на средногодишните температури.
Това се отнася за северната част на Евразия и северните ъгълчета на Канада и САЩ, твърдят астрономи в статия, публикувана в сп. Nature Communications.
Слънчевата активност се определя по количеството петна и изригвания на Слънцето, свързани с измененията в магнитното поле на звездата. Цикълът на слънчева активност – от максимум до максимум – продължава 11 години. В годините на активно Слънце се усилват и учестяват магнитните бури, които могат да предизвикат и технически проблеми, и неразположения при хората, а също така се наблюдават полярни сияния.
Най-дългият известен спад на слънчева активност е бил регистриран в края на XIX век от астронома Едуард Маундер след изучаване на архивите на наблюденията на Слънцето. Минимумът на Маундер продължил от 1645 по 1715 г., с него се свързва „малкият ледников период“ в Европа. Втори подобен епизод, получил названието минимум на Далтон, е фиксиран чак след началото на редовните наблюдения на слънчевата активност от 1790 до 1830 г.
Ричард Ууд (Richard Wood) и колегите му от Метеорологичния офис на Великобритания в Ексетър са установили, че подобие на минимум на Маундер може да започне в близките десетилетия. Изследователите са стигнали до този извод, след като изучили историята на колебанията в силата на слънчевата активност за последните няколко века.
Както обясняват учените, до неотдавна Слънцето се е намирало във фаза на така наречения Велик слънчев максимум, в който активността на звездата е била по-висока от многогодишната норма. Но сегашният 24-ти слънчев цикъл, започнал през януари 2008 година, се оказал рекордно слаб и астрономите се опасявали, че светилото ще изпадне в летаргия.
Ууд и колегите му, обезпокоени от такъв сценарий, решили да изяснят какви климатични изменения носи след себе си настъпването на подобие на минимум на Маундер или на по-малкия му „брат“ минимум на Далтон. Използвайки данните, натрупани за годините на наблюдение на Слънцето, изследователите създали компютърен климатичен модел, който отчита настъпването на подобен минимум.
Както се оказало, последствията от такова „спокойствие“ на Слънцето ще бъдат достатъчно силно забележими, макар и не във всички региони на земното кълбо. Например в Европа темповете на глобалното затопляне ще се забавят и средногодишните температури ще нараснат с един градус по-малко от очакваното днес.
Най-много те ще се проявят в полярните региони на Северното полукълбо, където температурите в отделни региони на Западен и Източен Сибир, Северна Канада и САЩ ще спаднат с 1,5 градуса по Целзий. В резултат на това средногодишните температури в някои ъгълчета от тези региони не само няма да нараснат, но и значително ще спаднат в сравнение с днес.
От друга страна, като цяло този ефект няма да е достатъчен за спирането на измененията на климата и средногодишните температури по планетата ще продължават да растат.
Както подчертават учените, напълно е възможно даденият сценарий да не бъде изпълнен, ако следващият цикъл на слънчева активност се върне към „нормалните“ стойности, наблюдавани в предишните десетилетия. В такъв случай глобалното затопляне ще продължи със сегашните темпове. И все пак Ууд и колегите му смятат, че минимум ще има, като изхождат от данните от наблюденията на „дъното“ на текущия цикъл от октомври 2013 година.
