Независимо от впечатляващите постижения в изучаването на Космоса и откриването на повече от 1200 планети край други звезди Земята като преди остава единственото място във Вселената, където съществува живот.
Следващото поколение научни инструменти ще бъде способно да разглежда признаци на живот в далечни светове. Разбира се, няма никаква гаранция за скоро откриване на извънземни живи същества, но учените теоретици постоянно се връщат към въпроса за възможното разпространение на живот във Вселената, за да може в момента на достатъчно развитие на технологиите да знае къде да гледа и какво да търси.
Днес съществуват две основни теории за преноса на живот в междузвездното пространство. Според едната разумни същества достигат ниво, позволяващо им да пътешестват извън пределите на собствената си система и да заселват нови планети.
Според втората версия зародишите на живот във вид на спори по естествен начин се пренасят между небесните тела с помощта на метеорити, комети или под налягането на светлината.
В новото изследване специалистите от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика (CfA) са изчислили, че ако животът може да се пренася между звездите на принципа на панспермията, то в галактиките трябва да се формират характерни обитаеми области, чието наличие може да се провери в бъдеще.
„В нашата теория клъстерите на разпространение на живот растат и се сливат като мехурчета в съд с кипяща вода“, обяснява Хенри Лин (Henry Lin).
Лин е водещ автор на статията, публикувана в изданието Astrophysical Journal Letters.
Построеният от учените модел предполага, че семената на живота от една обитаема планета се разпространяват във всички посоки. Ако при съседните звезди има планети с подходящи условия, отделни организми могат да се закрепят там и да започнат процес на еволюционно развитие. С времето това ще доведе дотам, че по картата на галактиката ще бъдат разпръснати своеобразни оазиси.
Лин и колегите му смятат, че ако в обозримо бъдеще в атмосферата на близки до Земята екзопланети бъдат открити следи от живи организми, следващият етап ще стане опитът да се очертае този обитаем клъстер. В идеалния случай Слънчевата система може да се окаже на края на такава област, като в едната половина от звездното небе ще откриваме множество населени планети, а другата половина ще се окаже необитаема.
Е, изследователите предупреждават, че в условията на високи звездни скорости в Млечния път, когато съседните звезди значително се отдалечават една от друга за няколко милиона години, обитаеми клъстери с ясни граници могат да съществуват само при доста бързо разпространение на живи спори между световете.
Струва си да отбележим, че в новата работа не се обсъжда въпросът за първоначалната поява на живота, също както и механизмът на панспермия. Досега науката няма достоверни доказателства за преноса на живи организми дори в рамките на Слънчевата система.
Но пък със сигурност е известно, че фрагменти от небесни тела могат да пътешестват от планета на планета. Например на Земята се откриват метеорити, които по изотопен състав са напълно идентични на породите от Марс. Смята се, че тези отломки са се образували в резултат на сблъсък на Червената планета с големи астероиди и впоследствие са достигнали Земята.
Не може да се изключи, че и земни фрагменти, изобилстващи от бактерии, може да са се откъснали по време на една от многото метеоритни бомбардировки, които е преживяла нашата планета. Компютърните модели показват, че земни фрагменти може да са достигнали орбитите на Юпитер и Сатурн, а това значи, че теоретично земни спори може да са попаднали на един от спътниците на газовите гиганти.
