Световните океани достигнаха най-високите си температури в историята на измерванията през юли, подхранвани от развитието на феномена Ел Ниньо в Тихия океан и дългосрочната тенденция на глобално затопляне.

Тревожните данни сочат към все по-бързи и интензивни промени, които застрашават климатичния баланс на планетата, морските екосистеми и човешките общности по света.

Според службата за климатични промени „Коперник“ средната температура на морската повърхност през юли, с изключение на полярните региони, е достигнала 20,96°C.

С това е подобрен предишният рекорд от 20,89°C. Макар и на пръв поглед незначително, това повишение представлява огромно количество допълнителна енергия, абсорбирана от необятните водни пространства на Земята.

Тенденцията е ясна: девет от десетте най-топли месеца юли са регистрирани след 2005 г., което потвърждава непрекъснатото затопляне.

Нов температурен рекорд и ролята на Ел Ниньо

Ел Ниньо е естествен климатичен модел, който се проявява чрез затопляне на повърхностните води в тропическата част на Тихия океан и влияе на времето в световен мащаб.

Сега обаче неговите ефекти се разгръщат върху вече повишена базова температура.

Комбинацията от този природен феномен и глобалното затопляне, причинено от човешката дейност, създава условия за нови температурни рекорди и все по-екстремни метеорологични явления.

Учените предупреждават, че Ел Ниньо тепърва се развива и се очаква да се засили през следващите месеци, което може да доведе до още по-високи температури.

Океаните абсорбират около 90% от излишната топлина, генерирана от емисиите на парникови газове, като по този начин играят ключова роля в регулирането на климата.

Те също така произвеждат половината от кислорода на Земята. Способността им да смекчават последиците от изменението на климата обаче има своята цена и своите граници.

Далечни последици от затоплянето на океаните

Повишаването на температурите на океаните има опустошителни последици, които се усещат в световен мащаб – от покачване на морското равнище до застрашаване на живота във водата.

Покачване на морското равнище и екстремно време

Когато морската вода се затопля, тя се разширява. Учените смятат, че именно това термично разширение е отговорно за около една трета от регистрираното покачване на морското равнище.

Заедно с топенето на ледниците и ледените шапки, този процес е повишил средното глобално морско равнище с 21 до 24 сантиметра от 1880 г. насам, като това покачване се ускорява все повече. Това пряко застрашава ниските крайбрежни райони и островните държави.

В същото време по-топлите океански повърхности изпаряват повече влага и освобождават повече топлина в атмосферата, което служи като гориво за по-силни и разрушителни тропически бури и води до по-интензивни валежи и наводнения.

Застрашени морски екосистеми

По-топлите океани водят до все по-чести и продължителни морски горещи вълни. Тези екстремни събития, заедно с подкиселяването на океаните поради повишената абсорбция на въглероден диоксид, причиняват масово избелване на кораловите рифове. Унищожават горите от морски водорасли и нанасят тежък удар върху риболова, от който зависят милиони хора.

Със затоплянето си океаните губят и част от способността си да абсорбират CO₂, което допълнително ускорява парниковия ефект.

Европа е изправена пред екстремни горещини и суша

Западна Европа преживява извънреден период на екстремни горещини. Според данните континентът се затопля два пъти по-бързо от средното за света. А юни и юли бяха най-топлите, регистрирани някога.

Средната температура за тези два месеца в Западна Европа е била 21,62°C, което е с цели 2,79°C над средната стойност.

„Юли беше третият пореден месец с извънредни температури в Западна Европа.

Това е ясен пример за това как изменението на климата засилва екстремните горещини, тъй като температурата и сушата все повече се подсилват взаимно“, обясни Саманта Бърджис, стратегически ръководител по климата в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.

Устойчиви системи с високо налягане задържаха топлината над региона, докато изсъхналите почви намалиха естествения си капацитет за охлаждане.

Във Франция, Испания, части от Германия и Обединеното кралство бяха регистрирани изключително ниски нива на валежи и влажност на почвата.

Нивата на реки като Сена, Рейн и Дунав спаднаха значително под средните, което създава натиск върху водоснабдяването, напояването, речния транспорт и производството на енергия.

Горските пожари като последствие

Продължителните горещи и сухи условия създадоха идеална среда за горски пожари.

Миналия месец в цяла Западна Европа бяха регистрирани големи пожари с „извънредна активност“ по отношение на опожарена площ и емисии на дим, както сочат данни, цитирани от Би Би Си.

„Изменението на климата все по-често носи горещи и сухи условия, които благоприятстват големи горски пожари с висок интензитет в Южна Европа, като същевременно удължават сезона на пожарите на север“, предупреди Лорънс Руил, директор на Службата за наблюдение на атмосферата „Коперник“.

Тя добави, че по-големите пожари генерират повече дим, който се издига по-високо в атмосферата. Това му позволява да изминава значително по-големи разстояния.

В резултат на това дори държави със сравнително малко на брой пожари могат да бъдат все по-често засегнати от дим, идващ от далечни региони.

Екстремното време се превръща в „новото нормално“

В Обединеното кралство продължителният период на засушаване оказва допълнителен натиск върху и без това застрашените водни ресурси.

Според Метеорологичната служба Англия и Уелс са преживели най-сухия юли от 190 години насам, откакто се води статистика. В обширни части на Англия и в цял Уелс официално е обявено състояние на суша.

Последният доклад на Метеорологичната служба за климата в Обединеното кралство стига до заключението, че метеорологичните условия, които някога са се смятали за екстремни, вече се превръщат в „новото нормално“.

Анализът показва, че най-горещият ден в годината в Южна Англия вече е средно с 4,5°C по-топъл в сравнение с периода 1961–1990 г.