Осъждането от страна на роднини и близки не укрепва отношенията между влюбените, както се смяташе преди, а напротив – проваля тяхната любов.
През 1972 г. в Journal of Personality and Social Psychology се появила статия, в която авторите описвали психологическа ситуация в любовните отношения, наречена „ефект Ромео и Жулиета“.
Познавайки сюжета на Шекспировата трагедия, можем да се досетим за какво става въпрос – ако роднините, например родителите, са против романтичните отношения между децата, то такива отношения само ще се усилват. Тоест родителското недоволство и гняв оказват противоположно влияние и децата още по-силно се обичат.
Идеята се оказала доста привлекателна, а наименованието ѝ се оказало доста удобно, така че няма нищо чудно, че „ефектът Ромео и Жулиета“ попаднал в стотици публикации и книжни издания. С времето обаче някои учени започнали да се отнасят скептично към него, тъй като данните от други изследвания явно вървели в разрез с концепцията за засилването на любовта поради противодействието на родителите.
Както отбелязва в статия в The Conversation Джъстин Лемилър, психолог от Харвардския университет, самият той за последните 10 години е публикувал три изследвания, в които напълно убедително е доказвал несъстоятелността на „ефекта Ромео и Жулиета“.
Ако близките или дори приятелите на някой от двамата възприемат отрицателно техните отношения, то тези отношения започват да отслабват до пълен разрив. Освен това отрицателното отношение от страна на приятелите и близките влошава психическото и физическото състояние на тези, които те осъждат. Така че „ефект Ромео и Жулиета“ всъщност няма.
Но как стоят нещата с гореспоменатите данни, които толкова много се харесали на всички? Оказало се, че никой не препроверявал получените преди четиридесет години резултати. И ето че група психолози от университета на щата Мисисипи и Тексаския университет в Остин решили да възпроизведат оригиналното изследване от 1972 г.
Те попитали почти четиристотин зрели хора – семейни или влюбени двойки, да отговорят на серия въпроси за отношенията помежду им и с роднините. Отначало психолозите питали доброволците как родителите им се отнасят към техния статус, приемат ли, или не приемат половинката им.
След четири месеца всеки трябвало да разкаже как стоят нещата вече със самите отношения, доколко тя и той се обичат един друг и колко отговорност са готови да поемат върху себе си за другия.
Авторите публикували изследването в Social Psychology. Оказало се, че колкото по-добре се отнасяли родителите към отношенията, толкова повече любов и взаимно разбирателство имало в двойката след четири месеца, при това както при съпрузите, така и при тези, които просто се срещали. Ако родителите били настроени против, то и нивото на любов в двойката спадало.
Това било вярно обаче само за семейните. Ако двойката просто се срещала, то изхождайки от родителския негатив, било невъзможно да се каже как ще се развиват отношенията на влюбените в бъдеще – любовта им може да се засили, може и да отслабне, може и да не се промени.
Тоест резултатите от 1972 година не се възпроизвели. Защо се е случило така, може да се обясни с доста оскъдната статистика, върху която се опирало това изследване – в първото изследване участвали 140 двойки, тоест 280 души, а в новото – 396 души.
Впрочем разликата в броя участници не изглежда голяма. От друга страна, да не забравяме, че времевият диапазон между двете изследвания е няколко десетилетия. А тъй като взаимоотношенията между хората силно зависят от културата и социалната ситуация, от времето, в което живеем.
Не е изключено през 70-те години социалните психолози да са наблюдавали напълно достоверно „ефекта Ромео и Жулиета“, а сега той просто да е изчезнал от отношенията.
Впрочем, както и в цялата наука, получените резултати говорят само за средностатистическа ситуация, а това значи, че отделно взета двойка, изпитваща трудности с родителите, може да се надява, че именно тяхната любов ще стане още по-здрава от тези трудности.
