Галактиката Андромеда, най-близкият съсед на Млечния път, е заобиколена от гигантски облак от газ, който би бил 100 пъти по-голям от Луната на нощното небе, ако очите ни можеха да го видят, става ясно от статия, публикувана в Astrophysical Journal.
Формирането на звездите изисква постоянно попълване на „запасите“ в молекулярните облаци водород от външни източници, без които звездите постепенно угасват, изчерпали звездното си „гориво“.
Звездите в нашата галактика ежегодно изгарят количество водород, което съответства на 0,45 слънчеви маси. Прието е да се смята, че източник на газа може да е материя от междугалактичното пространство.
Но още през 2011 година Николас Ленер (Nicolas Lehner) и Кристофър Хоук (Christopher Howk) от Нотърдамския университет (САЩ) са установили, е основен източник на веществото за подхранването на нови звезди се явява галактичното хало – ореол около Млечния път, простиращ се извън пределите на видимата му част.
Тази област е запълнена с разреден междузвезден газ и купове невидима тъмна материя, която не позволява на звездите в галактиката да се „разбягат“.
В новото си изследване Ленер и Хоук се опитали да открият аналогични купове от газ и в покрайнините на най-близката до нас галактика – Андромеда, която се явява и най-големият обект в така наречената Местна група – семейство галактики, в което влиза и Млечният път.
По време на наблюденията учените се опирали на това, че светлината на квазарите, активни ядра на галактики, се променя и избледнява по време на преминаване през облаци неутрален газ, заобикалящ галактиката Андромеда. Яркостта на квазара се снижава само за малък набор от светлинни вълни, което позволява да се използва този феномен за изучаване на „нимба“ на галактиката.
© NASA, ESA, N. Lehner / J.C. Howk (University of Notre Dame), B. Wakker (University of Wisconsin, Madison)
Като използвали мощността на телескопа „Хъбъл“ и архивни снимки на Андромеда от последните пет години, астрофизиците проследили 18 квазара, чиято светлина преминава през околностите на галактиката по пътя към Земята.
Тези наблюдения довели до доста неочаквани изводи – оказало се, че газовият „нимб“ на Андромеда се явява действително гигантски – неговата маса превишава слънчевата 20 милиарда пъти, а границите му се простират поне на милион светлинни години, което е около половината от разстоянието между Млечния път и неговата „съседка“.
Ако човешкото око можеше да види този облак, то той би бил най-големият обект на нощното небе, с размери по-големи от Луната поне 100 пъти. От гледна точка на физиката газовият нимб се оказал изключително необичаен, тъй като съдържа необичайно много астрономически „метали“ – елементи, по-тежки от хелия и водорода.
По оценки на Ленер и Хоук около половината от тежките елементи, породени в недрата на светилата на Андромеда, се намират в нейния газов нимб. Засега учените не знаят как този фактор може да влияе на скоростта на формиране на звездите в галактиката Андромеда и планират да открият отговор на този въпрос в хода на бъдещи наблюдения и изучаване на газовите нимбове на други звездни системи.
Източник: РИА Новости
