Загадъчният „край на света“ и закриването на Слънцето от черен облак, за което са писали византийските хроники през 536 и 537 г. от н.е., и последвалата след тях Юстинианова чума са били свързани с изригването на вулкани, чиито следи учените са открили в ледовете на Гренландия и Арктика, става ясно от статия, публикувана в изданието Climatic Change.
„Всяко от тези изригвания през 536 и 540 г. трябва да е повлияло силно на живота на цивилизациите и техният ефект е бил усетен по това, че те са се случили в разстояние само на четири години. Засега ние не знаем кои вулкани са били виновни за това, но имаме няколко кандидати за тази роля в Централна и Северна Америка, както и в Индонезия“, казва Кирстин Крюгер (Kirstin Krueger) от университета на Осло (Норвегия).
Крюгер и колегите ѝ изучавали едно от най-загадъчните явления в историята на Късната античност и началото на Средновековието. През 536, 537 и 540 г. от н.е. Прокопий, други византийски летописци и техни колеги в други огнища на цивилизацията в различни региони на Европа са писали за „край на света“ – загадъчен епизод на затъмнение на Слънцето, при който тъмен облак закрил светилото, карайки го да почернее, което продължило няколко месеца.
С тези епизоди от хрониките се свързвали най-различни катаклизми и събития – гладът във Византия поради лоша реколта, серия политически и социални вълнения и епидемията от чума през 540 г., която възникнала в резултат на попадането на плъхове и чумни бълхи от Египет заедно със зърното.
Учените отдавна спорят за причините за това събитие – някои климатолози и геолози смятат, че за това са били виновни вулканите, изхвърлили голямо количество пепел в атмосферата по аналогия с прочутото изригване на Тамбора през 1815 г., което също е предизвикало „вулканична зима“, а други приписват тази роля на различни природно-климатични фактори.
Авторите на статията са изяснили, че първата хипотеза по-скоро е била вярна, като анализирали няколко варианта на летописните описания на този „край на света“, а също изучили съдържанието на образци лед от Гренландия и Арктика, формирани по това време.
Тези фрагменти лед, както установил анализът, съдържали голямо количество серни и други съединения, съдържащи се в голямо количество във вулканичните газове и пепелта. Използвайки дела на тези съединения като ориентир, Крюгер и колегите ѝ построили климатичен модел, описващ събитията от 536 и 540 г.
- Откриха останки от загинали по време на „края на света“
- Каменна плоча на маите разказва за „края на света“
- История на провалилите се пророчества за края на света
Този модел показал, че двойното „почерняване на Слънцето“ е довело до доста по-силни последствия, отколкото можело да се очаква от всяко изригване поотделно – неговата сила била максимална за последните 1200 години.
Средно температурата на Земята се е понижила с два градуса по Целзий за няколко години, а най-много този феномен е засегнал Северното полукълбо на Земята, особено северните ширини, включително Скандинавия през зимата, както и бреговете на Средиземно море, Близкия изток и Северна Африка през лятото.
Подобен „рисунък“ на климатичните изменения добре съответства на това, за което ни говорят римските и константинополските хроники, както и данните от разкопки в Северна Европа и Африка. Според учените това позволява с увереност да се говори, че „краят на света“ през 536 и 540 г. е бил предизвикан именно от вулкани.
