Палеонтолози идентифицираха непознат досега род и вид мегарапториден динозавър благодарение на частичен скелет, намерен в северната част на Патагония, Аргентина, пише Palaeontologia Electronica.

Новоописаният древен хищник получи научното наименование Rinconraptor pipoae.

Той е класифициран в семейството на мегарапторите (Megaraptoridae) – група средни и едри тероподи, бродили по Земята през късната креда, преди приблизително 83 милиона години.

„Семейство Megaraptoridae бе обособено преди около десетилетие и обединява средни до големи тероподи с редица специфични белези. Извити зъби с форма на осморка, издължени и стройни задни крайници, силно пневматизирани черепни и гръбначни елементи, както и масивни, остри нокти на предните крайници“, разказва палеонтологът Ариел Ернан Мендес.

Макар фосилни следи от мегараптори да са откривани не само в Аржентина, но и в страни като Бразилия, Австралия, Тайланд и Япония, останките от тях като цяло остават оскъдни и фрагментарни.

Затова точното им място в еволюционното дърво на динозаврите продължава да поражда научни спорове.

Находката е открита в басейна Неукен

Вкаменелостите на Rinconraptor pipoae са изкопани в планинската местност Серо Оверо, разположена на около 50 км югозападно от град Ринкон де лос Саусес.

Пластовете принадлежат към формацията Бахо де ла Карпа (част от подгрупата Рио Колорадо и по-голямата група Неукен).

Според изследователите тези скални структури отразяват динамична палеосреда от древни речни и еолови (ветрови) утаечни системи.

Холотипният образец включва 10 опашни прешлена, фрагмент от хемална дъга (долната страна на опашката), дистален край на лява раменна кост и проксимален дял на дясна голямопищялна кост.

Докато пищялът е бил плътно запечатан в скалната маса, останалите кости са били разпръснати на площ от близо 4 кв.м.

Впечатляващи размери и екологично съжителство

Чрез сравнителен анализ с по-пълно запазени родствени видове учените изчисляват, че дължината на Rinconraptor pipoae е достигала около 7 метра.

Опашката му вероятно е била съставена от над 40–45 прешлена, което наподобява анатомичната схема при тиранозаврите.

В същия регион екипът на Мендес описва и други фосилни фрагменти от мегарапториди с предполагаема дължина между 6 и 8,5 м. Тяхната видова принадлежност все още не е уточнена.

Присъствието на толкова внушителни мегараптори в зоната Серо Оверо-Ла Инвернада през сантонския етап от кредата съвпада с наличието на други доминиращи месоядни от семейството на абелизавридите.

Според палеонтолозите съвместното съществуване на два различни класа върховни хищници по едно и също време е налагало разпределение на екологичните ниши и ловните стратегии.

Районът е представлявал богата и разнообразна екосистема, изобилстваща от плячка – включително титанозавърни завроподи, представители на групата Elasmaria и разнородни орнитоподи.