В кехлибар беше открит фосилизиран бръмбар на 100 милиона години. Екземплярът притежава загадъчна структура, която учените не са срещали досега.

За милиарди години история нашата планета е била дом на невероятен брой видове, като някои от тях не спират да изумяват учените.

В скорошно проучване изследователи откриха изключително добре запазен фосил на бръмбар на възраст 100 милиона години.

Най-интересното е, че той има напълно запазен светлоизлъчващ орган, както и структура, която досега не е наблюдавана при нито един друг познат на науката бръмбар – жив или изчезнал.

Фосилът е открит в кехлибар от щата Качин в Мианмар и датира от периода Креда

Анализът на екземпляра показва, че той не само принадлежи към разред Coleoptera (Твърдокрили), който включва всички бръмбари, но и към изчезналото семейство Cretophengodidae, подобно на светулките и техните роднини.

Фосилът е получил името Icaroramus perisi и според учените представлява нов род бръмбари от надсемейство Elateroidea.

Но освен способността му да свети от задната част на тялото, изследователите са най-силно заинтригувани от необичайните му антени.

Анализът показва, че тези антени имат 12 сегмента

Всеки сегмент се състои от две двойки разклонения, които изглеждат различно във всяка двойка.

Авторите на изследването отбелязват, че тези 12-сегментни четиристранни антени представляват архитектура, непозната сред съвременните и изкопаемите бръмбари.

Учените предполагат, че тези добре развити антени вероятно са били използвани от бръмбарите за намиране на партньори. Чрез улавяне на химически сигнали под формата на феромони във въздуха.

Съществува и вероятност различните части на тези необичайни антени да са позволявали на бръмбара да различава различни химически вещества и феромони.

Интересно е, че съвременните светулки обикновено имат прости антени и използват светлинни сигнали. Icaroramus е притежавал сложни антени и светлоизлъчващи органи.

В резултат на това учените предполагат, че светлината вероятно е била използвана като защита от хищници, а не за сигнализация към партньор или за ухажване.

Възрастта на фосила също така предполага, че в ранните етапи от еволюционната история на тези насекоми, светлинните сигнали и антените за химическо разпознаване са се развили 100 милиона години преди появата на познатите ни днес насекоми.