Досега се смяташе, че свръхновите се делят на две големи групи (с многобройни подгрупи) – едните са продукт от взрив на звезди с маса от 10 до 100 слънчеви, а други в резултат на взрив на бели джуджета по някакви причини натрупват маса, превишаваща границата на Чандрасекар.
Дълго астрономите смятаха, че последната категория – свръхновите от тип Ia – имат еднаква максимална светимост поради идентичността на масата на взривяващите се бели джуджета, която не може да бъде по-голяма от границата на Чандрасекар. Постоянството на това значение позволява да се използват такива взривове като стандартни измерители на разстоянията до техните галактики – ако светимостта е еднаква, то на Земята тя ще се различава само в зависимост от разстоянието до свръхновата. Сега е ясно, че това не е така, тоест редица разстояния до далечни галактики са измерени грешно.
Както се оказва, дори не сме си представяли колко това не е така. Астрономите от Харвард-Смитсънския център по астрофизика (САЩ) обявиха за откриването на нов тип свръхнови – Iax. Те не са толкова ярки като обикновените, по-мъждиви са и при техния взрив се отделя по-малко енергия, отколкото при взрива на стандартните Ia. И макар че двата типа произлизат от взрива на бяло джудже, взривът Iax, за разлика от всички известни видове свръхнови, може да не унищожи напълно изходната звезда.
„Свръхновите от тип Iax са фактически мини свръхнови”, пояснява авторът на изследването Райън Фоли.
До днес Фоли и колегите му са успели да установят 25 образеца на такива мини свръхнови, но нито една от тях не е открита в елиптична галактика, пълна със стари звезди. От това учените правят извод, че типът Iax е родом от млади звездни системи.
Какво определя непълния взрив на белите джуджета? Според наблюдателните данни те се образуват в двойни системи, където едната от звездите е бяло джудже, а втората е обикновена, основно хелиева звезда, загубила водорода от горните си слоеве. Гравитацията на бялото джудже постепенно привлича този хелий, след което на определен етап настъпва взрив.
Уви, конкретният механизъм на подобен взрив все още се изплъзва на учените. Това може да е или взрив на горния хелиев слой, където при натрупването на маса и нарастването на налягането и температурите започва термоядрена реакция, или напротив – реакция вътре в самото бяло джудже, върху което оказва натиск нарасналата хелиева обвивка.
Неочакваното е, че според изчисленията енергията на такъв взрив не е достатъчна, за да унищожи напълно бялото джудже. В случая с всички известни свръхнови родителското светило е изчезнало завинаги и именно неговите остатъци, разсеяни от взрива във всички посоки, служат за източник и на желязото в нашата кръв, и на калция в костите ни, и на златото в трезорите на банките. Изглежда, в новооткрития клас всичко е различно. „Такава звезда може да бъде наранена, но тя е способна да оцелее”, смята Райън Фоли.
Изчисленията на екипа му показват, че количеството такива звезди е около една трета от обикновените свръхнови от тип Ia. Но, отбелязват учените, много е трудно те да бъдат откривани. За разлика от традиционните свръхнови те могат да имат сто пъти по-малка яркост.
„Свръхновите от тип Iax не са редки, те просто са мъждиви – пояснява астрономът. – Повече от хиляда години човечеството наблюдава свръхновите и през това време новият клас е оставал в сянка.” Разбира се, когато науката е наясно с тяхното съществуване, откриването им ще бъде значително по-лесно.
