Учени откриха нов вид паяк от семейството на тенетниците, чиято шарка на коремчето поразително напомня на известния хавайски „щастлив паяк“ (Theridion grallator). Тази прилика в окраската се оказва ярък пример за паралелна еволюция при различни видове.

Дълго време се смяташе, че феноменът на цветовия полиморфизъм при тенетниците е уникална черта за няколко вида, разпространени в Америка и на Хаваите.

Новото изследване обаче показва, че подобни „усмихнати“ шарки са възникнали независимо и в планинските гори на Западните Хималаи.

Какво е цветови полиморфизъм?

Цветовият полиморфизъм представлява съществуването на няколко генетично обусловени варианта на окраска в рамките на една и съща популация.

Това явление е от особен интерес за специалистите по еволюционна биология. Паяците от семейство Theridiidae са класически моделен обект за неговото изучаване.

Най-известен сред тях е хавайският „щастлив паяк“ Theridion grallator, открит през 1900 г. и наречен така заради уникалната си шарка, наподобяваща усмихнато лице.

По-късни проучвания доказват, че този полиморфизъм се поддържа от естествения отбор и има сложна генетична основа. Впоследствие сходни, но независимо еволюирали полиморфни шарки са открити и при други представители на семейството, като Theridion californicum в Калифорния и Selkirkiella alboguttata в Чили. Всеки от тези случаи предоставя ценни данни за паралелната еволюция.

Ново откритие в Азия

Досега паяци с подобни шарки бяха известни само в Новия свят – на Хаваите, в Северна и Южна Америка. За първи път учени от Индия описват такъв феномен в Западните Хималаи.

През 2024 г. са събрани 61 екземпляра от три различни местообитания. С помощта на стереомикроскопия и сканираща електронна микроскопия авторите на научния труд са изследвали структурата, морфологията и сетивните органи на паяците. Резултатите от изследването са публикувани в списание Evolutionary Systematics.

Уникалната структура на гениталиите на тези животни показва, че става въпрос за нов за науката вид, който получава името Theridion himalayana.

Успоредно с това учените провеждат молекулярно-филогенетичен анализ на 44 вида паяци тенетници. Изграденото филогенетично дърво показва, че новият вид не е роднина на хавайския, а формира нов клон с други видове.

Това доказва независимото, паралелно възникване на „щастливата“ шарка и в Азия. Освен това са идентифицирани 32 уникални цветови шарки, групирани в пет основни типа.

Ярки женски и незабележими мъжки

Когато изследователите преброяват кои цветови морфи се срещат при мъжките и женските, те откриват рязка разлика. Оказва се, че почти девет от десет мъжки индивида имат бледо, незабележимо коремче без никаква шарка. Този камуфлажен тип окраска прави паяка почти невидим на фона на листата.

В същото време при женските три четвърти от индивидите носят ярка шарка – червен кръг в бял или черен пръстен, който именно напомня на усмихнато лице. С други думи, ярката външност се оказва почти изцяло женска черта, докато мъжките в огромното си мнозинство остават невзрачни.

Статистическите тестове потвърждават, че връзката между пола и типа окраска е изключително силна. Този факт кара учените да предположат, че гените, отговорни за шарката, са разположени в половите хромозоми, а не в автозомите.

По този начин Theridion himalayana представлява уникален еволюционен модел. Откритието му потвърждава, че генетичните „програми“ в развитието на паяците тенетници са предразположени към създаване на сходни цветови вариации в отговор на сходни екологични условия.

В случая това е животът под широките листа на джинджифила. Същевременно обвързването на шарките с пола поражда хипотезата, че различната окраска при мъжките и женските може да е резултат от специализация на ролите им в природата.