Подводно образувание, открито преди повече от две десетилетия край западния бряг на Индия, продължава да бъде обект на ожесточени научни дебати.

Ако изкуственият произход на обекта бъде потвърден, това може напълно да промени представите за развитието на човешката цивилизация и нейната хронология.

През декември 2000 г. индийски океанолози откриват обекта на дълбочина 36 метра

По време на проучване на дъното на Арабско море уредите регистрират огромни структури с правилна форма, простиращи се на 8 км дължина и 3 км ширина.

Данните от сонара показват мрежесто разположение и големи правоъгълни форми. Визуално те напомнят на градски квартали.

Сред находките, открити на мястото, изследователите подчертават наличието на обработени дървени артефакти, керамика и човешки останки.

Според радиовъглеродния анализ: Пробата е приблизително на 9500 години

Това значително предшества Харапската цивилизация (от долината на река Инд), която се смята за най-древната в региона и се датира около 3000 г. пр.н.е.

Геологът Бадринараян, член на изследователския екип, предполага, че става въпрос за развита култура от края на последния ледников период.

Според тази версия градът е бил потопен в резултат на глобалното покачване на нивото на Световния океан.

Част от изследователите остават скептични

Основен проблем е сложността при интерпретирането на данните в подводна среда. А причината е, че естествените геоложки процеси могат да създадат измамно правилни форми.

Според традиционната историческа парадигма, до 2500 г. пр.н.е. в тази част на света са съществували само малки селски поселения, а не мащабни мегаполиси.

Въпросът за произхода на обекта остава отворен. Но индийските власти подчертават важността на по-нататъшните проучвания.

„Трябва да разберем какво се е случило тогава… къде и как е изчезнала тази цивилизация“, отбелязва Мурли Манохар Джоши.