На всеки няколко месеца се появяват гръмки заглавия, които обявяват, че сме на прага на откриването на извънземен живот.

Тези новини често се базират на изказванията на няколко ентусиазирани изследователи, но рядко отразяват мнението на цялата научна общност. Сега обаче разполагаме с конкретни данни по въпроса.

Изследователска група от университета в Дърам е провела анкета сред астробиолози

Повод за проучването са две големи съобщения от 2025 г., които предизвикаха сериозен медиен интерес и спекулации.

Първият случай е свързан с екзопланетата K2-18b, в чиято атмосфера бяха открити възможни следи от молекули, които на Земята се свързват с биологична активност.

Вторият касае марсианска скала, наречена „Чеява Фолс“, за която НАСА обяви, че съдържа потенциални биосигнатури – минерални пръстени, обикновено формирани от микроорганизми.

Администраторът на НАСА Шон Дъфи дори определи откритието като „най-близкото до намирането на живот на Марс, до което някога сме стигали“.

Резултатите от анкетата, публикувани в списание Nature Astronomy, предлагат значително по-умерена гледна точка. По отношение на K2-18b, едва 6,6% от астробиолозите са съгласни, че вероятно е открит извънземен живот, докато близо две трети отхвърлят тази възможност.

При марсианската скала данните са малко по-оптимистични – 15,1% от учените смятат, че е възможно да е открит живот. Въпреки това, почти половината от анкетираните остават несъгласни, а 40,3% заемат неутрална позиция.

Още по-показателно е колко малко учени твърдо подкрепят тези хипотези

При K2-18b цели 35,1% „категорично не са съгласни“, че е открит живот. За Марс този процент спада до 11,1%. Това не означава, че учените бързат да приемат откритието, а по-скоро, че са по-малко сигурни в неговото отхвърляне.

Разликата в мненията вероятно се дължи на естеството на доказателствата.

В единия случай става дума за спектрални данни от обект, намиращ се на светлинни години разстояние, а в другия – за физическа скала, която може да бъде изследвана отблизо. Това са коренно различни типове информация, което се отразява и в резултатите от проучването.

Според автора на изследването, Питър Викърс, професор по философия на науката, именно този нюанс се губи в медийното отразяване.

Изрази като „учените вярват“ или „науката казва“ често обобщават широк спектър от експертни мнения в една-единствена, лесна за цитиране позиция. Анкетата обаче разкрива сложната картина – колко изследователи са убедени, колко са скептични и колко все още чакат повече доказателства.

Основната идея на проекта е подобни проучвания на научната общност да станат стандартна практика при отразяването на спорни открития.

Един развълнуван цитат от учен и данните за мнението на стотици експерти са две много различни неща, а в момента обществеността получава предимно първото.