Мечтаете за саундтрак към вашия живот? Всъщност това не е толкова забавно.
Силвия слуша музика. Сякаш някъде звучи радио. Само че звучи само в собствената ѝ глава.
Най-интересното – тази досадна „муха“ може да се „изключи“ и въпросното обстоятелство дало възможност на изследователите да разберат причините за халюцинациите, което в перспектива може да доведе до нови методи на лечение на различни отклонения, включително свързани с шизофрения.
Преди единадесет години Силвия внезапно загубила слуха си. Около година по-късно започнала да чува постоянно повторение на два звука. Постепенно звуците започнали да се оформят в музикални фрази и дори в истински мелодии. Според думите ѝ това е нещо средно между духов инструмент и камбана.
Силвия е музикант с абсолютен слух, затова успяла да възпроизведе тези звуци. Понякога те приличат на познати ѝ песнички и фрагменти от класически произведения, а друг път са нови кратки мелодии. С времето тя установила, че свиренето на истинска музика потиска халюцинациите. Тимъти Грифитс от университета в Нюкасъл (Великобритания) и колегите му се хванали за този момент и решили да изяснят по какъв начин мозъкът включва и изключва фантомната музика.
В качеството на сигнал за изключване били избрани пасажи от произведения на Бах. Силвия оценявала интензивността на халюцинациите на всеки 15 секунди през целия експеримент, продължил 45 минути. През това време халюцинациите ѝ се състояли от фрагменти на операта на Гилбърт и Съливан „Корабът на Нейно Величество „Пинафор”. Щом прозвучал Бах, интензивността на халюцинациите спаднала до минимум, след което постепенно отново започнала да нараства.
Междувременно учените внимателно наблюдавали показанията на електромагнитния енцефалограф, тоест устройство, което регистрира параметрите на магнитните полета, генерирани от циркулиращия в мозъка ток. Една или друга честота на мозъчните вълни съответства на определена задача, изпълнявана от мозъка. Смята се, че по-бързият гама-ритъм е свързан със съзнателни процеси, а по-бавният бета-ритъм – с напрегнато мислене.
Данните, получени от изследователите, показали, че музикалните халюцинации на Силвия се пораждали от високовъзбудени области на мозъка, въвлечени включително в процесите на обработка на мелодиите и последователността на звуците, както и отговарящи за мислените образи и паметта. Когато Силвия халюцинирала, гамма- и бета-ритмите на тези области се усилвали.
Специалистите интерпретират това по следния начин. Звуковите вълни влизат в ухото и след това се предават в първичната слухова кора в мозъка, която обработва звуците на най-примитивно ниво, тоест определя тяхната височина и закономерности. След това тази информация се изпраща в тези мозъчни области, които разпознават мелодията и ритъма.
На предаването на всички аспекти на звуците е неефективно, затова мозъкът хитрува. „Висшестоящите инстанции“ се стараят да предскажат какъв звук ще бъде следващият и „пускат“ своята прогноза на по-долно ниво, където той се потвърждава или опровергава. Само в случай че догадката се окаже невярна, входящата информация се изпраща нагоре. С всеки път прогнозите стават все по-точни и ние предугаждаме края на мелодията, думата, предложението. В крайна сметка чуваме вече не звуци, а музика или реч.
Ето че неверните предсказания на висшите центрове в мозъка на Силвия не били коригирани от нисшестоящите инстанции, затова тя чувала халюцинациите.
Далеч не всеки, който има проблеми със слуха, чува музика в главата си. Очевидно при Силвия в диалог встъпват две висшестоящи инстанции. При добре чуващия човек този разговор би се пресякъл от потока нова информация, а поради нейния лош слух входящите данни са ненадеждни, затова висшестоящите центрове се налага безкрайно и безсмислено да се съветват един друг.
„Забравих какво е тишина – оплаква се Силвия. – Понякога мелодията се превърта в главата ми хиляди пъти и е много трудно да се изтърпи. Успях да се науча да живея с това, но лесно мога да си представя как се полудява от подобно нещо.“
Когато Силвия слушала добре познатия ѝ Бах, входящият сигнал ставал по-надежден и центровете на мозъка преставали да водят дискусия, концентрирайки се на текущия момент. Възможно е в бъдеще учените да успеят да изработят такива методи за музикална стимулация на мозъка, които да избавят хората от халюцинации.
Резултатите са публикувани в сп. Cortex.
