Африканизирани пчели продължават да разширяват своя ареал на обитание в Калифорния и се движат на север, което потенциално говори за заплаха от изместването на местните популации от тези опасни „насекоми убийци“ из целия юг на САЩ, пишат еколози в статия, публикувана в сп. PLoS One.
Африканизираната медоносна пчела е въведена преди 55 години от генетика Уоруик Кер (Warwick Kerr) в Бразилия чрез кръстосване на африкански пчели с различни европейски подвидове на това насекомо. Новата порода се отличава не само с рядка издръжливост и медоносност, но и с необичайна агресивност, пише РИА Новости.
По време на един от експериментите на Кер и колегите му 26 пчелни семейства се озовали случайно на свобода. За изминалото време тези насекоми, чиято отрова е особено токсична, се разпространили по цяла Южна Америка и сега постепенно „настъпват“ в северните държави, Мексико и Съединените щати.
По цял свят от тяхното ужилване вече са загинали няколкостотин души.
Както разказва Джошуа Кон (Joshua Kohn) от Калифорнийския университет в Сан Диего (САЩ), първите колонии от „пчелите убийци“ се появили на територията на Мексико през 1985 година и след около пет години вече достигнали границите на Тексас и редица други южни щати. От този момент еколозите провеждат наблюдения на тези опасни насекоми, опитвайки се да разберат къде ще спре тяхната експанзия на север.
За тази цел Кон и колегата му Йошиаки Коно (Yoshiaki Kono) в продължение на няколко години улавяли пчели в различни части на Калифорния, извличали от клетките им ДНК и анализирали нейната структура, изучавайки дела на генома на нормалните европейски и дошлите африкански популации Apis melifera.
Както показали наблюденията на Кон и Коно, настъплението на „пчелите убийци“ още не е спряло – за последните девет години границата на тяхното обитание се е изместила с 250 километра на север. Инвазивните пчели успешно изместват местните разновидности на Apis melifera.
В околностите на Сан Диего, където тези насекоми проникнали още през 90-те години, над 60% от уловените пчели били африканизирани, докато в околностите делът на „пчелите убийци“ бил сравнително нисък и не превишавал 10–20%.
От друга страна, не всичко е толкова лошо – по текущи представи на учените въпросните насекоми са способни да завладяват по 300–500 километра територия всяка година. Като се отчита, че те са се придвижили само с 250 километра за 9 години, има надежда, че тяхната експанзия ще спре в близките години.
Причината за това, според изследователите, е че тези пчели, както и техните африкански прародители, изключително зле понасят ниските температури. Този фактор се явява своеобразен нож с две остриета – днес той ограничава скоростта на разпространение на пчелите по САЩ, но в бъдеще, със засилването на глобалното затопляне, границите на ареала на тяхното обитание може значително да се разшири, заключават учените.
