Планетата Х няма обяснение

Астрономи от Харвард са прехвърлили всички възможни варианти за раждането на загадъчната Планета Х и не са открили правдоподобно обяснение на нейното съществуване и разтеглената ѝ орбита, се казва в статия, приета за публикация в Astrophysical Journal.

В началото на януари двама известни планетолози – Майкъл Браун и Константин Батигин – обявиха, че са успели да изчислят положението на загадъчната Планета Х – деветата (или десета, ако се брои Плутон) планета в Слънчевата система, отдалечена на 41 милиарда километра от Слънцето и десет пъти по-тежка от Земята.

Поради огромното разстояние до тази планета (Планетата Х прави един оборот около Слънцето за 15 000 години според оценките на учените) учените все още не знаят къде се намира тя. Освен това няма никакви свидетелства за нейното съществуване, освен странния характер на движение на цяла редица планети джуджета и астероиди в пояса на Кайпер.

Гундзе Ли от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика (САЩ) и нейният колега Фред Адамс са се опитали да изяснят как подобна планета би могла да се роди в Слънчевата система и да обяснят нейната необичайно разтеглена орбита – точката на максималното ѝ сближаване със Слънцето е разположена 10 пъти по-близо до светилото, отколкото точката на максималното ѝ отдалечаване.

Подобна разтеглена орбита говори, че Планетата Х би могла да е привлечена в миналото от своето място в резултат на гравитационни взаимодействия с другите планети в Слънчевата система, прелитащи покрай звездите и другите небесни тела. Това обаче не се е случило, което накарало Ли и Адамс да се замислят как Планетата Х може да е възникнала и попаднала там, където тя съществува днес.

Както установили изчисленията на учените, сегашното положение на орбитата и самото съществуване на Планетата Х се явяват голяма загадка – например шансовете тя да е била издърпана от друга звезда от вътрешните региони на Слънчевата система в нейната външна част не превишават 10%, а други сценарии на нейното рождение – като например планета пришълец в Слънчевата система – са още по-малко вероятни.

Общо учените анализирали повече от един милион различни сценария за формирането на загадъчната планета на суперкомпютър и нито един от опитите им не завършил успешно – в повечето случаи Планетата Х се оказвала катапултирана в периферията на Слънчевата система при гравитационни взаимодействия с газовите гиганти или сближаващи се със Слънцето звезди.

Как тогава Планетата Х, ако тя действително съществува, е могла да оцелее? Друга група астрономи – Скот Кениън, колега на Ли, и Бенджамин Бромли от университета на Юта в Солт Лейк Сити (САЩ) – са предложили собствен сценарий, който решава този проблем по нетрадиционен начин.

Тяхната идея се заключава в това, че в новородената Слънчева система са съществували пет газови гиганта, а не четири. Една от тези планети, родени в близката част на системата, може да е била изхвърлена в нейната периферия в резултат на гравитационни взаимодействия с Юпитер и Сатурн.

В нормални ситуации това обикновено води до изхвърляне на планетата извън пределите на системата, но в това време Слънчевата система все още е била заобиколена от сравнително плътен газово-прахов диск, който е забавил движението на бъдещата Планета Х и ѝ е позволил да остане във вътрешността на Слънчевата система и да заеме тази необичайна орбита, по която тя се върти днес.

• Не е червена като Нибиру, а е тъмносиня
• Планетата Х като планетата Нибиру
• Планетата Х е виновна за масовите измирания на Земята

От друга страна, Кениън и Бромли не изключват, че Планетата Х може да се е родила във външната част на Слънчевата система и да е попаднала в нейната периферия по аналогичен начин.

В такъв случай нейната същност и външност ще се отличават – тя няма да е газов гигант, подобен по състав и размери на Нептун, а гигантски аналог на Плутон – планета, покрита с ледове от въглероден диоксид, азот и вода.

Засега не може да се провери коя от тези две теории е вярна – за тази цел първо трябва да се открие Планетата Х и да се получат нейните първи снимки. Както се надяват учените, изстрелването на телескопа „Джеймс Уеб“ ще помогне да се намери отговор на тази загадка.