Новата космическа надпревара е в разгара си, но за да има смисъл, са необходими нови технологии.

Ракетните двигатели, капсулите и модулите от ерата на „Аполо“ сега са музейни експонати.

Ако искаме бази на Луната, полети до Марс и телескопи, способни да откриват следи от живот, ни е нужно нещо съвсем различно.

И точно сега, в лаборатории и тестови полигони, се разработват технологии, които ще зададат темпото за следващото десетилетие.

Ракети от следващо поколение

Начело на новото поколение космически ракети е Starship на SpaceX, ракета с размерите на небостъргач, проектирана за многократна употреба.

Ако бъде успешна, тя би могла да направи космическите пътувания 10 пъти по-евтини, отваряйки вратата за немислими досега мисии.

Но Starship не е сам. Европа се надява, че Ariane 6 ще запази ролята си в изстрелванията на спътници, докато Джеф Безос разработва New Glenn, масивна ракета, която е готова да се конкурира с Илън Мъск.

Надпреварата вече не е за това кой може да лети, а кой може да лети най-често и най-евтино.

Атомна електроцентрала

Още по-амбициозни планове включват ядрено задвижване, технология, отдавна оставена в сферата на научната фантастика.

От известно време НАСА и DARPA разработват проекта DRACO (Демонстрационна ракета за гъвкави цислунарни операции). Експериментална концепция за ядрена термична задвижваща система, която теоретично би могла да съкрати времето за достигане до Марс.

Но през 2025 г. DRACO беше отменен по редица причини. Разходите не бяха оправдани предвид намаляващите разходи за търговски изстрелвания, предизвикателствата с техническата инфраструктура и нарастващия интерес към алтернативни технологии като ядрено-електрическото задвижване.

Идеята за ядрена енергия обаче не е изчезнала.

Нейният потенциал остава ключов за сериозни мисии в дълбокия космос: бързият път намалява радиационното облъчване, повишава безопасността и позволява по-сложни мисии.

Много инженери все още са на мнение, че без ядрени решения няма да можем да постигнем целите, които искаме.

Бъдещето на изследването на Слънчевата система може да зависи от това дали някой може да преодолее техническите и политическите пречки, които са забавили проекта DRACO.

Изкуствен интелект в космоса

Тъй като мисиите стават все по-сложни и отдалечени, контролът от Земята става все по-труден.

Необходими са между 3 и 22 минути, за да достигне радиосигнал до Марс, в зависимост от позицията на планетата в орбита, и дори повече време, за да достигне външните планети.

Такива забавяния във времето тласкат към разработването на космически кораби и роувъри, които могат да вземат решения самостоятелно, системи, които разпознават препятствия, коригират траекторията си и реагират, без да чакат инструкции от Земята.

Изкуственият интелект ще избира маршрути, ще анализира модели и ще се адаптира към непредвидени ситуации.

Мегателескопи

Докато хората търсят път към Луната и Марс, астрономите подготвят инструменти, които биха могли да отговорят на въпрос, стар колкото самата цивилизация – сами ли сме във Вселената?

В допълнение към успеха на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, в Чили се намира и Европейският изключително голям телескоп, с диаметър 39 метра, чиято чувствителност е толкова висока, че ще може да изучава атмосферите на планети, обикалящи около далечни звезди. И да търси следи от вода, кислород или метан – съединения, които биха могли да показват биологична активност.

Технологии за Марс

Ако искаме колонии на Марс, ни е нужно много повече от ракети. Марс не може постоянно да зависи от доставки от Земята, защото е твърде скъпо да се транспортират товари.

Бъдещите колонисти ще трябва да се научат да живеят от това, което самата планета предоставя.

Ето защо се разработват ISRU (In-Situ Resource Utilization) системи, технологии, които позволяват използването на местни ресурси.

Идеята е проста, но революционна – вместо да носим всичко със себе си, ще използваме това, което Марс вече има.

Ледът ще бъде превърнат в питейна вода и ракетно гориво, а реголитът, марсианската почва, ще бъде използван като строителен материал за 3D печат.

Експерименти на Земята вече показват, че растенията могат да се отглеждат в симулирана марсианска почва, докато прототипи на малки биореактори произвеждат кислород. Технологии, които вече са частично тествани като част от мисията „Perseverance“.

Такива системи ще бъдат от решаващо значение за първото поколение хора, които се опитват да живеят на друга планета.

Завръщането на ракетите, ядрените реактори в космоса и в сградите, телескопите, които наблюдават светове, подобни на нашия, и станциите, които произвеждат собствена храна, вече не са видения от романите на Артър Кларк, а конкретни планове, чакащи проверка.

Ако си представим първата част от космическата надпревара като маратон, сега това е технологичен спринт, пише Faculteti.

И победителят няма да бъде този с най-много знамена, а този, който разработи технологии, които ще направят космоса достъпен.