Някои подводни вулкани не изригват, а изплюват гигантски петна от лава.
Досега учените разделяха изригванията на две категории – бурни (взривни) и ефузивни. Първият тип подразбира обожаваното от децата изхвърляне на пепел и огън високо в атмосферата (например изригването на вулкана Сейнт Хелънс през 1980 г.). Вторият – меки потоци течна червена лава, напояващи склоновете на вулкана (например такива постоянно има на Хаваите).
След като открили необикновена пемза около подводния вулкан Маколи в югозападната част на Тихия океан, учените от университета „Виктория” в Уелингтън (Новая Зеландия) предлагат въвеждането на трета категория, която те наричат тангароанска (Tangaroan) в чест на научноизследователския си кораб и морското божество на маорите.
Мехурчетата в пемзата говорят за това, че едно от неотдавнашните изригвания на Маколи не е било нито взривно, нито ефузивно, а междинно.
Пемзата си има дупчици – празнини, оставени от мехурчетата газ по време на втвърдяването на лавата. На сушата подобна порода се формира само след бурни изригвания. Броят на отворите, техният размер и форма позволяват на геолозите да разберат при какви условия е настъпил взривът. Ако пемза се открие при подводен вулкан, то в този случай силното изхвърляне на магма е в резултат на натрупване на газове. Но се оказва, че не е точно така.
Отворчетата в пемзата на вулкана Маколи са кръгли и равномерно пенести, с текстура на добре направен мус, казва съавторът Колин Уилсън. В краищата, където е настъпвало бързо охлаждане, се наблюдават продълговати мехурчета.
Парчета лава се откъсват от общата маса и изплуват.
© Colin Wilson and Melissa Rotella
Вероятно налягането на водата не е позволило на вулкана да се взриви. Нещата очевидно са се развили така (виж илюстрацията): Когато магмата се надига във вулкана, се формира пяна. Частиците пенеста лава тихо отпадат от общата маса и изплуват. Поради контакта с морската вода краищата на тези образувания изстиват, но вътре лавата още е гореща. Мехурчетата газ вътре се разширяват равномерно, тъй като налягането на водата намалява. „Като някакви адски пуканки”, пояснява Уилсън.
В случая с вулкана Маколи тези парченца са с диаметър около 10 см, но авторите са окрили свидетелства, че в други места се срещат фрагменти с размери до метър. А през 1998 г. близо до остров Терсейра на Азорските острови са открити късове с диаметър три метра.
Затова може да се въздъхне с облекчение – далеч не всеки подводен вулкан, около който има разхвърляна пемза, може да доведе до бурно изригване. Това е важно за много вулканични архипелази, включително за островната дъга Кармадек, където се намира Маколи, тъй като там са разположени много корабни маршрути и подводни кабели.
Колкото до пемзата, то след като поплува няколко месеца, тя или се разпада, или попада на бреговете, или се пропива с вода и потъва на дъното. Понякога се формират гигантски салове от събрани заедно парчета, които играят роля на транспортни средства за морския живот.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature Geoscience.
Източник: Our Amazing Planet
