Потвърдиха съществуването на призрачните облаци на Кордилевски

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

L5
Ивайло Красимиров

Една противоречива 60-годишна идея отново привлече вниманието, благодарение на новите наблюдения на един (вероятно и на втори), призрачен облак от прах, обикалящ само на около 400 000 километра от Земята.

За пръв път за странните облаци съобщава полският астроном Казимирж Кордилевски през 1961 г., но тяхната слаба структура ги прави трудни за откриване и много учени се съмняваха в тяхното съществуване.

Сега новите наблюдения, публикувани в Месечните известия на Кралското астрономическо дружество от екип, ръководен от Юдит Слиз-Балог от Университета Йотвьош Лоранд (Eötvös Loránd) в Унгария, възродиха възможността за потвърждаване на тяхното съществуване.

Праховите облаци се формират от странното взаимодействие между гравитацията на Земята и Луната.

Макар че големите тела гравитационно привличат материята към себе си, има около пет точки около Земята, където съответното гравитационно извличане на двата големи обекта – Земята и Луната е балансирано с центробежната сила, притежавана от по-малки обекти в орбита.

Този баланс означава, че обектите могат да се задържат и да се държат в относително стабилно положение, наречено точки на Лагранж (Lagrange). Те са наименовани на великия италиански математик, който открива, че има пет точки на гравитационно равновесие в една орбитална система, съдържаща две масивни тела.

Две от тези точки, L4 и L5, образуват равновесни триъгълници със Земята и Луната и се движат около Земята с орбитата на Луната. Макар да не са напълно стабилни – леко разклащани от Слънцето, те все пак формират места, където междупланетният прах може да се събере, поне временно.

Наистина, в Л5 Кордилевски е наблюдавал две струпвания на прах през 1961 г. Въпреки това те са били толкова трудни за виждане, че съществуването им остава спорно.

Слиз-Балог и екипът й започват да създават триизмерен модел, състоящ се от Слънцето, Земята, Луната и облак от прах, установявайки, че образуването на такъв облак е възможно точно при L5.

След това изследователите се преместили в частната обсерватория на Слиз-Балог в малкия унгарски град Бадаксонитьордемик (Badacsonytördemic), използвайки линейно поляризираща филтърна система, за да се опитат да наблюдават този феномен.

Заснетите от тях изображения показват поляризирана светлина, отразена от прах, която се разпростира извън зрителното поле на обектива на камерата – съвпадащи прогнози от тяхната симулация с тези на Кордилевски отпреди близо 60 години.

„След няколко месеца на постоянство (защото е трудно да се намерят безлунни и безоблачни нощи в Унгария) успяхме да хванем облака от прах на Кордилевски около точка L5 на Лагранж за две последователни нощи“, пише екипът.

Облаците на Кордилевски са два от най-трудните за наблюдаване обекти, които трябваше да открием, и макар че те са толкова близо до Земята, колкото и Луната, до голяма степен се пренебрегват от астрономическите изследователи.

„Интересно е да потвърдим, че нашата планета има прашни псевдо-спътници на орбита заедно с нашия лунен съсед,“ добавя Слиз-Балог.

И все пак, въпреки успешните наблюдения и моделирането, резултатите не са окончателни. Предишни изследвания от други изследователи също са противоречиви за присъствието на облаците. На това унгарският екип отговаря, че те могат да бъдат преходни и могат да бъдат издухвани периодично от слънчеви ветрове или от гравитационни смущения от Слънцето или други планети.

Всъщност, собственото моделиране на екипа предполага, че структурата и плътността на частиците са непоследователни, непрекъснато променящи се, пулсиращи и имащи форма на вихрушка.

Точки на Лагранж също са наблюдавани между Слънцето и Юпитер, Земята, Марс и Нептун, заедно с малки небесни обекти „паркирани“ между тях. Локациите им около Земята, предизвикват интерес, като потенциални места за разполагане на сателити.

НАСА например, използва позицията L1 около Земята с непрекъснат изглед към Слънцето, като позиция за поддържане на своята Слънчева и Хелиосферна обсерватория (SOHO). Очаква се L2 да бъде използван като поетапна позиция за телескопа James Webb.

Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори