Американският хирург-дерматолог Ерик Финци е публикувал книгата „Лицето на емоцията” (The Face of Emotion), в която разглежда въпроса може ли една от най-популярните процедури да облекчи депресията.
Мисълта, че емоциите и чувствата предизвикват изменения в организма, а не обратното, може да изглежда нелогична. Но психолозите размишляват над тази тема повече от сто години. През 1890 Уилям Джеймс пише: „Здравомислието подсказва, че ако загубим състояние, се огорчаваме и плачем; ако срещнем мечка, се плашим и бягаме; ако ни обидят, се ядосваме и налитаме на бой… Но по-рационално е да се твърди, че ние се огорчаваме, защото плачем, ядосваме се, защото се бием, и се страхуваме, защото треперим.”
Скорошни изследвания позволили на тази идея да се оформи. Така Антонио Дамасио от университета на Южна Калифорния в САЩ и колегите му показали, че емоциите започват с действията – бързо учестяване на пулса, например – и завършват с възприемането на тези действия – чувство на страх или гняв. Дамасио нарича това „телесен цикъл” (body loop): мозъкът разбира за реакцията на организма с помощта на химически и електрически сигнали, предавани по кръвта и нервната система. Така чувството следва поведението, а умът следва тялото.
Според Финци мимиката е „сив генерал”, тоест основен, но незабележим фактор на нашето настроение и чувства. Освен това той смята, че психическото състояние на човека може да се подобри, ако се поработи над лицето му.
По думите му в продължение на няколко години е постигал такива резултати, като правил инжекции с ботулинов токсин във фронталния мускул (който повдига веждите и набръчква челото) на депресирани пациенти. Така мускулът се съкращавал по-зле, човекът започвал по-малко да се мръщи и това, разсъждава Финци, прекъсвало цикъла на обратната връзка с мозъка – пациентът преставал да вижда света в негативна светлина и настроението му се подобрявало.
Специалистът се опитва да убеди читателите в това, че хората, страдащи от депресия, могат да се излекуват самостоятелно просто като се стараят да гледат по-весело на нещата и потискат тъгата. Той дава няколко поразителни примера. Един пациент, мъчил се 13 години, се почувствал след инжекциите с ботокс толкова добре, че се отказал да приема обичайния си прозак. Друг, изпробвал безуспешно множество терапии и антидепресанти, признал, че му е станало много по-добре след срещата с Финци. Освен това авторът се позовава на резултати от клинични изпитания, публикувани миналата година в Journal of Psychiatric Research.
Нима депресията може да се излекува с козметични процедури? Времето ще покаже. Но дори самият Финци подчертава, че това не е панацея и че инжекциите е необходимо да се повтарят няколко месеца, за да се задържи ефектът. И нещата според него изобщо не опират дотам, че пациентите започват да изглеждат по-добре. Възможно е тайната да се крие във влиянието на социалните взаимодействия върху настроението – виждайки просветленото ти лице, хората реагират на теб по-позитивно, а ти отговаряш на света по същия начин.
За съжаление Финци не засяга въпроса за това как се чувства човек, неспособен да изрази напълно естествени емоции като скръб и гняв. Естествено, покер играчите само ще се радват да се отърват от показването на емоции, но как стои въпросът с останалите? Ще затрудни ли това емпатията от страна на събеседника?
Някои изследвания (споменати са в книгата) говорят за това, че към хората, напомпани с ботокс, се отнасяме с по-малко доверие и симпатия.
Източник: NewScientist
