Съвременната наука все по-често доказва, че традиционната представа за петте сетива е остаряла и непълна.

Последни изследвания разкриват съществуването на скрито „шесто чувство“, което функционира в тялото на всеки човек, без дори да го осъзнаваме.

Този феномен се нарича интероцепция и представлява способността ни да усещаме и тълкуваме фините вътрешни процеси в собствения си организъм.

Разбирането на този механизъм отваря нови хоризонти пред медицината, тъй като се оказва, че той е тясно свързан с емоционалното ни състояние и психическата ни стабилност, пише sciencealert.com.

Какво е интероцепция и как работи?

Интероцепцията е способността на централната нервна система да възприема, обработва и интерпретира сигналите, идващи от вътрешните органи.

Макар за повечето хора това усещане да остава незабелязано, то непрекъснато следи жизненоважни показатели като сърдечен ритъм, дишане, насищане на кръвта с кислород, телесна температура и усещания за глад или жажда.

Според психолозите Дженифър Мърфи и Фрея Прентис, това усещане е ключов регулатор, който осигурява хомеостаза – оптималното функциониране на всички системи в тялото.

Интероцепцията действа като автоматичен предпазител: кара ни да се облечем топло, когато е студено, или да пием вода, когато клетките ни започнат да се обезводняват.

Връзката между вътрешните сигнали и психичното здраве

Съвременните невробиолози са установили, че ролята на интероцепцията далеч надхвърля обикновената физиологична саморегулация.

Способността да разпознаваме ясно сигналите на тялото (например мускулно напрежение или ускорен пулс) помага на човек да осъзнае навреме нивото на опасност или комфорт в заобикалящата го среда.

Ако този процес на „разчитане“ на информация е нарушен, това може да се превърне в катализатор за развитието на сериозни психични разстройства.

Проблеми с интероцепцията често се наблюдават при пациенти, страдащи от:

• Тревожност
• Депресия
• Хранителни разстройства
• Посттравматичен стрес

Например, хора с високи нива на тревожност по време на социални контакти могат да се концентрират прекомерно върху собствения си сърдечен ритъм, което само засилва психологическия им дискомфорт.

Разлики между половете и влияние върху настроението

Анализ на десетки научни трудове показва, че точността на интероцепцията се различава значително в зависимост от пола.

Жените по-често демонстрират по-ниска точност при определяне на вътрешните сигнали (особено работата на сърцето).

Изследователите предполагат, че именно този фактор може отчасти да обясни защо жените, започвайки от юношеска възраст, са по-податливи на депресивни и тревожни състояния.

В същото време немски учени, ръководени от медицинския психолог Нилс Кремер, откриват интересна закономерност между усещането за собственото тяло и емоционалната стабилност.

В хода на изследване за влиянието на глада върху настроението се установява, че участниците с добре развита интероцепция много по-лесно поддържат стабилен емоционален фон.

Най-поразителни резултати показват изследванията на пациенти с нервна анорексия, проведени от учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Невробиологът Сахиб Халса открива, че хората с това разстройство не просто съзнателно игнорират позивите за храна. Техният мозък на практика губи способността си да разчита правилно импулсите от стомашно-чревния тракт.

Тестове със специална вибрираща капсула показват, че нервната система на тези пациенти обработва физическите усещания в червата по съвсем различен начин.

Това затруднява разпознаването на сигналите за глад и доверието в тях. Това обяснява защо симптомите на болестта могат да се запазят дори след като пациентът е възстановил нормалното си тегло.

Научни дебати: Наистина ли е шесто чувство?

Въпреки обещаващите резултати, в научната общност се водят активни дискусии относно терминологията.

Група учени от Масачузетския технологичен институт, начело с когнитивиста Феликс Шолер, критикуват термина „интероцепция“.

Те твърдят, че подобна формулировка прекалено опростява изключително сложен комплекс от напълно различни процеси в организма.

Някои изследователи, като Бари Смит от Лондонския университет, предполагат, че всъщност човек притежава много повече канали за възприятие. Техният брой може да достигне до 33.

Но независимо как учените класифицират тези механизми, едно остава очевидно. Нашето самочувствие пряко зависи от способността да усещаме собственото си тяло. А задълбоченото изучаване на тази връзка ще помогне за създаването на принципно нови и по-ефективни методи за терапия на психични заболявания.