Без да е изминал дори половината от своето шестгодишно пътешествие из Слънчевата система, космическият апарат на НАСА „Психея“ (Psyche) извърши ключова маневра по пътя към своята цел.

Сондата използва прелитане край Марс, за да получи допълнително ускорение, което ще ѝ позволи да достигне основната си цел през 2029 г. – най-големия метален астероид в нашата система.

Мащабното пътуване с дължина от около 3,6 милиарда километра започна преди повече от две години и половина. През октомври 2023 г. свръхмощната ракета Falcon Heavy на SpaceX изведе роботизираната сонда от Космическия център „Кенеди“ във Флорида.

Целта на мисията е едноименният астероид Психея, който се намира в главния астероиден пояс между орбитите на Марс и Юпитер. За да преодолее такова огромно разстояние, апаратът използва високотехнологични плазмени двигатели, които му позволяват постепенно и уверено да набира скорост.

Марсианската „прашка“

Прелитането край Марс даде на космическия апарат най-мощния импулс от изстрелването му. Операторите от Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА бяха начертали курса с ювелирна точност: сондата премина на разстояние от 4609 км от повърхността, оставайки на безопасна височина над разредената марсианска атмосфера.

Векторът на привличане на планетата подейства като класическа гравитационна прашка.

„Въпреки че бяхме абсолютно уверени в нашите изчисления и в плана на полета, беше изключително вълнуващо да наблюдаваме доплеровия сигнал от Мрежата за далечния космос (DSN) в реално време“, сподели Дон Хан, ръководител на навигационния отдел на мисията в JPL.

Тази маневра позволи скоростта на апарата да се увеличи с близо 1600 км/ч и измести орбиталната му равнина спрямо Слънцето с 1°. Сега сондата е идеално подравнена за срещата си с астероида през лятото на 2029 г.

Тестване на научния арсенал

По време на маневрата наземните екипи не пропуснаха възможността да изпробват научните инструменти. Прелитането се превърна в идеален полигон за тестване на трите основни прибора:

Магнитометър за измерване на магнитното поле. Гама-лъчев и неутронен спектрометър за определяне на химичния състав. Система от камери за заснемане на повърхността.

Учените целенасочено използваха Марс като калибровъчна мишена.

Сравнявайки получените данни с архивите от други марсиански апарати, специалистите ще могат прецизно да настроят инструментите преди изследването на напълно непознатия астероид. По време на прелитането магнитометърът регистрира взаимодействието на слънчевия вятър с атмосферата на Марс, а спектрометрите отчетоха химическия състав на повърхността.

Марс във формата на сърп

Благодарение на специфичната траектория, апаратът успя да направи снимки на Марс от много рядка перспектива. Сондата „Психея“ се приближи до планетата от неосветената ѝ страна под голям фазов ъгъл. Затова, вместо познатия диск, Червената планета се появи като тънък сърп – гледка, която е физически невъзможно да се наблюдава от Земята.

На получените кадри ясно се вижда крехкостта на марсианската атмосфера: слънчевата светлина ефектно пробива през прахови облаци, носещи се високо над ръба на ръждиво-кафявата повърхност.

Широкоъгълните камери успяха да заснемат и южната полярна ледена шапка отгоре.

Джим Бел, ръководител на екипа за обработка на изображения от Аризонския държавен университет, потвърди, че сондата е направила хиляди снимки. Те ще бъдат безценни за характеризирането на работата на оптиката.

Поглед към бъдещето

Макар получаването на нови гледни точки към позната планета винаги да е интересно, истинската научна стойност тепърва предстои.

След три години „Психея“ ще се приближи до богат на желязо и никел метален обект с размерите на щата Масачузетс.

Днес за нас той е просто бледо петно в обективите на телескопите. Но за разлика от бързото прелитане край Марс, апаратът ще остане в орбита около астероида повече от две години, превръщайки размитото петно в нов, детайлно изследван свят.

Снимки: НАСА