Харвардски астрофизици смятат, че първите живи същества във Вселената може да са се родили във въглеродни светове, състоящи се основно от графит, карбид и диаманти, става ясно от статия, публикувана в изданието MNRAS.
„Нашето изследване е установило, че дори звездите, чиито недра съдържат едва малка част въглерод, характерна за световете от Слънчевата система, могат да притежават планети. Имаме редица причини да смятаме, че животът извън пределите на Земята ще бъде въглероден по природа и затова самият факт за наличието на планети край такива звезди говори в полза на съществуването на живот в ранната Вселена“, казва Натали Машиан (Natalie Mashian) от Харвардския университет (САЩ).
Както обясняват учените, в първите епохи от живота във Вселената звездите са се състояли почти 100% от водород и хелий. Всички останали елементи, включително въглерод, кислород, неон и желязо, са възникнали в техните недра при термоядрени реакции и след това са били разхвърляни по галактиките от взривове на свръхнови. Следващите поколения звезди са породили още по-голяма маса астрономически „метали“ – елементи, по-тежки от водород и хелий.
Неголямо количество от тези „метали“ в ранната Вселена кара повечето астрономи да смятат, че животът в първите епохи просто не е могъл да съществува – за неговата поява са необходими планети, които не са могли да се родят поради елементарен недостиг на „строителни материали“.
Машиан и Ейбрахам Лоеб (Abraham Loeb) от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика в Кеймбридж са проверили дали е така в действителност, като изучили неголеми звезди в периферията на галактиките. Техните недра съдържат малко желязо, един от основните индикатори за „металичност“ на звездите, и при това са сравнително богати на въглерод.
Такива светила, както смятат днес астрономите, са се родили в първите 2-3 милиарда години от живота във Вселената, когато тя още не е била обогатена с метали. Първоначално техните недра не са съдържали много въглерод и желязо. Въглеродът е попаднал в тях по-късно, когато съседните звезди от първото поколение са завършили живота си като свръхнови и са „засели“ околното пространство с въглерод, но не и с желязо.
Използвайки данните от наблюденията на такива звезди, Машиан и Лоеб се опитали да изчислят колко газ и прах са заобикаляли такива звезди в момента на тяхното рождение. Тези изчисления на свой ред са им помогнали да оценят вероятността от рождението на планети в техните околности в тази епоха.
Както се оказало, масата от „метали“ в протопланетните дискове може да е била достатъчна за появата на няколко зародиша на планети и неголеми планети. Тези планети са били необичайни по своята природа – те са се състояли не от привични ни планински породи, а от съединения и алотропни форми на въглерода – карбид, графит и диаманти.
Те може да напомнят както нормални каменисти планети от рода на Земята, притежаващи атмосфера и хидрология, така и странни светове със свръхплътно диамантено ядро, чийто радиус ще намалява заедно с тяхната маса.
На някои от тях може да се зароди живот, ако те се намират в обитаемата зона – в областта около своите звезди, където може да съществува вода в течно състояние.
Как може да се провери дали наистина съществуват подобни планети и може ли на тяхната повърхност да се крие извънземен живот? Според учените търсенето им ще бъде доста сложно, макар да има някои отличителни черти, които ще позволят да се открият подобни „живи диаманти“ с помощта на „Кеплер“ и други орбитални телескопи, способни да виждат промени в яркостта на звездите от 0,01% и по-малко.
По думите на Лоеб такива планети ще се отличават от техните „каменисти“ братовчеди по две неща – високия дял на въглеводородите и техния синтез в горните слоеве на атмосферата, а също и понижената концентрация на кислород в техните породи и атмосфера.
Тяхното търсене, както смята ученият, ще ни помогне да разберем съществува ли друг живот във Вселената и да разрие детайли от нейния живот на най-ранните етапи.
