Постоянни сблъсъци между молекулите в атмосферата на ранната Земя пазели планетата от окончателно замръзване, когато Слънцето още не се било формирало напълно и не загрявало в достатъчна степен Земята. До такива изводи са стигнали учени от университета на Чикаго.
Според тях нещо подобно в наши дни може да се случва на далечни екзопланети, които са разположени далече от своите звезди и не получават достатъчно количество топлина. Подобни атмосферни ефекти може да играят решаваща роля в поддържането на извънземни форми на живот, ако такива съществуват на отделни екзопланети, смятат изследователите.
Според изчисленията на учените, когато Слънцето е завършвало процеса на своето формиране, то е имало едва 70% от сегашната яркост и топлинна енергия. В същото време геоложки изследвания сочат, че през първите два милиарда години от земната история нашата планета все пак е била достатъчно топла, за да съществува на нея вода в течно състояние, от недрата й изригвали вулкани и протичали топлинни реакции, благоприятни за формирането на органичен живот.
Авторът на изследването Робин Уърдсуърт от университета на Чикаго казва, че сега в науката е известен „парадокс на бледото Слънце”. Въз основа на него са построени няколко модела на ранната Земя. Ученият твърди, че всички тези модели са създадени с известна доза допустимост. Повечето от тях изхождат от това, че или Слънцето преди е генерирало повече топлина, или Земята благодарение на парникови газове е поглъщала повече топлина, отколкото сега.
В същото време специалистът казва, че всички съществуващи модели имат едни или други слаби страни и в крайна сметка сочат, че трябва да е съществувал още някакъв топлинен фактор, позволяващ на планетата да се нагрява. Според изследователите от Чикаго такъв фактор е била атмосферата на планетата, по-точно молекулите водород и азот, които не само са привличали по-големи обеми топлина в сравнение с кислорода, но и активно са взаимодействали помежду си, изработвайки допълнителни обеми топлина.
Уърдсуърт смята, че атмосферата на ранната Земя благодарение на обилието на парникови газове е била много плътна и молекулните сблъсъци са били в пъти по-активни, отколкото сега.
„Благодарение на своята плътност атмосферата не само е поглъщала повече инфрачервено излъчване, но и сама е можела да го произвежда, подгрявайки планетата”, казва ученият.
Уърдсуърт и колегите му допускат, че в атмосферата на Земята преди около 4 млрд. години е имало около една трета повече водород, отколкото се е смятало досега.
Според изчисленията, ако поне 10% от атмосферата се състоят от водород, то това е достатъчно за нагряването на планетата до 10-15 градуса по Целзий, но чикагските изследователи смятат, че в ранната атмосфера водородът може да е заемал до 30%.
Източник: CyberSecurity
