Учени предложиха ново обяснение за една от най-големите загадки на Стоунхендж – как Олтарният камък е пристигнал в Англия.

Изследователите са насочили вниманието си към този 6,6-тонен пясъчник, който е изминал впечатляващото разстояние от над 700 км.

Тайната за това как масивните камъни на Стоунхендж са се озовали в равнината Солсбъри преди около 5000 години продължава да бъде обект на научни дебати.

Ново проучване, цитирано от Popular Mechanics, предлага хибридна теория. Тя съчетава естествената сила на ледниците с възможностите на неолитните хора.

Първоначално камъкът може да е бил пренесен от ледников поток

След това транспортирането му да е било довършено от хора.

В изследването, публикувано в Journal of Quaternary Science, авторите отбелязват, че този сценарий все още не е окончателно доказан.

Те не изключват възможността камъкът да е бил преместен изцяло от природни процеси или само от човешка ръка.

„Ледниковият транспорт може да е осигурил междинен етап в пътуването на камъка. Но сам по себе си не може да обясни окончателното му разположение в равнината Солсбъри“, отбелязват авторите на изследването.

Тази хипотеза обаче повдига нови въпроси

Реми Венес, преподавател по глациология в университета „Халам“ в Шефилд, се е опитал да моделира как точно би могло да се случи това движение.

Олтарният камък е най-големият и най-тежкият сред така наречените „сини камъни“ на Стоунхендж

Смята се, че е бил поставен около 2000 г. преди по-големите сарсенови камъни, които образуват характерните арки на монумента.

С дължина от близо 4 м, транспортирането му е представлявало изключително сложна задача.

Геолозите смятат, че произходът на Олтарния камък е от пясъчни находища в древното езеро Оркади. Днес то се намира на територията на североизточна Шотландия.

Досега основните версии за пътя му до Англия бяха две

А именно – преместване от ледник или транспортиране от хора по суша или море.

За да проверят сценария с ледника, изследователите са комбинирали анализ на произхода на пясъчника с моделиране на движението на ледената покривка.

Така те са се опитали да определят потенциалния маршрут, по който камъкът може да е пътувал преди хиляди години.

Венес предполага, че в края на последния ледников период ледената маса е била толкова голяма, че е можела да се движи от басейна на Оркади подобно на бавна река, носейки със себе си камъни и скални отломки.

Моделът за движение на леда, който Венес е разработвал в продължение на 5 години, показва, че преди около 12 000 г. Олтарният камък може да се е озовал на Догер банк. Това е плитчина, потопена днес в Северно море, на около 100 км от североизточния бряг на Англия.

По думите на учения, по онова време Догер банк е бил важна топографска височина в Догерланд, територия, известна днес с множество археологически находки.

Ледниковият път на камъка обаче вероятно е приключил именно там.

Дори ледникът да го е пренесъл до Догер банк, до Стоунхендж са оставали още около 400 километра.

Изследователите обръщат внимание на важно обстоятелство: Догерланд е останал над морското равнище допреди около 8000 години.

Някога тази територия е била сухоземен мост между Европа и Великобритания. Но поради покачването на морското равнище постепенно се е превърнала в остров, а след това е изчезнала напълно под водата.

Следователно, Алтарният камък е трябвало да напусне Догерланд, преди територията да бъде потопена, и да бъде преместен на друго място. Според учените, това вече е било дело на хората.

Венес смята, че неолитните жители на Британия може да са осъзнали, че територията постепенно потъва, и са решили да спасят ценните камъни.

„След като Олтарният камък се е озовал в безопасност на източния бряг на Англия, идеята, че е бил пренесен от хора до равнината Солсбъри, става много по-правдоподобна“, обяснява ученият.

Той също така отбелязва, че камъкът е трябвало да преодолее приблизително същото разстояние като останалите сини камъни на Стоунхендж.

В същото време този път е бил около десет пъти по-дълъг от разстоянието, изминато от големите сарсенови камъни, добити в близост до мястото на строежа на монумента.