Астрономи откриха „липсващото звено“ в еволюцията на Вселената, скрито в архивите повече от 10 години.

Нови данни от телескопите „Джеймс Уеб“ и „Чандра“ най-накрая хвърлят светлина върху тези загадъчни обекти.

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ продължава да поставя пред астрономите загадки, чието решаване изисква обединените усилия на най-големите обсерватории.

Една от тези мистерии е нов клас обекти в ранната Вселена, наречени „малки червени точки“ (Little Red Dots, LRD).

Скорошно откритие, направено с участието на рентгеновата обсерватория „Чандра“, може би най-накрая обяснява какво се крие зад това име. Научната статия е публикувана в Astrophysical Journal Letters.

Загадката на „черните дупки в пашкул“

„Малките червени точки“ са компактни обекти, разположени на повече от 12 милиарда светлинни години от Земята.

Повечето учени подкрепят теорията, че това са свръхмасивни черни дупки, потопени в изключително плътни облаци от газ.

Този газов „пашкул“ маскира типичните признаци на растяща черна дупка, като блокира ултравиолетовото и рентгеновото лъчение.

Поради това външно обектите наподобяват атмосфери на звезди, което поражда хипотезата за сценарий със „звездни черни дупки“.

Липсата на рентгенов сигнал при стотиците открити досега LRD обаче не позволяваше на астрономите да сложат точка на този въпрос.

Това беше така, докато не беше открит обектът 3DHST-AEGIS-12014.

Рентгенов прозорец към сърцето на чудовището

Обектът, получил неофициалното название „рентгеновата точка“, се намира на 11,8 милиарда светлинни години.

Той притежава всички визуални характеристики на LRD – малък размер и характерен червен цвят.

Но има една ключова разлика: за разлика от своите събратя, той ясно „свети“ в рентгеновия диапазон.

„Астрономите от няколко години се опитват да разберат какво представляват малките червени точки“, казва водещият автор на изследването Рафаел Хвидинг от Института по астрономия „Макс Планк“ в Германия.

„Този единствен обект ни позволява, метафорично казано, да свържем всички точки в една картина.“

Сравнявайки данните от „Уеб“ с архивни наблюдения от „Чандра“, екипът установява, че рентгеновата яркост на обекта се променя.

Това потвърждава теорията, че черната дупка е скрита само частично.

Преходна фаза в еволюцията

Изследователите предполагат, че „рентгеновата точка“ представлява изключително рядък момент – преходна фаза в развитието.

Докато черната дупка поглъща заобикалящия я газ, в плътния „пашкул“ започват да се появяват „пролуки“.

През тези дупки в облаците навън си пробива път мощно рентгеново лъчение, което е било уловено от обсерваторията „Чандра“.

С времето черната дупка напълно ще погълне или разсее своя газов щит, превръщайки се в класически ярък квазар.

Ако тази хипотеза се потвърди, учените ще получат неопровержимо доказателство, че именно растежът на черните дупки е двигателят на активността при всички „малки червени точки“.

По ирония на съдбата данните за „рентгеновата точка“ са се намирали в архивите на обсерваторията „Чандра“ повече от десет години.

Без безпрецедентната чувствителност на телескопа „Уеб“, който успява да види този обект в инфрачервения диапазон, астрономите не биха могли да оценят значимостта на тази информация.

Това откритие е ярък пример за това как синергията между инструменти от различни поколения позволява да се надникне в самото сърце на тайните на ранната Вселена.